НЕОН БЛУ | MF

Chapter 6

+++

- Не изнасяш стока без позволение. Разбра ли, малката? – натърти ѝ го за стотен път.

Един от служителите на Кларк ѝ се обясняваше, а Леа беше на ръба от това да запрати силен шамар в бузата му. И въпреки всичко се държеше прилично без да прави сцени, за които после щеше да съжалява.

- Начукай си го! Стига си ми го повтарял! И не ме наричай така, за бога! – Почти прилично...

Гневът плъзна по линиите на младоликото му лице. Не можеше да позволи такова своеволие на една малка лигла. Но раздразнението му бързо премина в съвсем различен импулс, щом обходи внимателно тялото ѝ още веднъж. Кой щеше да разбере, след като беше решен да ѝ затвори устата? Придърпа я до себе си и заклещи ръцете зад гърба ѝ. Не можеше да помръдне и единственото, което усещаше бе горещият му дъх.

- Много остър език взе, че извади! – изсъска в устните ѝ. – Знаеш ли кой съм аз...

Не успя да довърши. Чифт груби ръце изтръгнаха непокорната Милър от неговите, като след това го залепиха за стената. Милър дишаше учестено, тялото ѝ се тресеше.

- И кой си ти, пич?

- К-кларк! – изхлипа, а въздухът в дробовете му вече намаляваше. Неон го стискаше силно. – Не мо-ога д-да диш-шам, ш-шефе!

- Престани, за бога! Ще го убиеш! – извика боязливо Леа. Сякаш можеше да усети болката на негодника върху собствения си врат.

Думите ѝ зазвучаха в съзнанието му и се възпроизведоха наново няколко пъти. И макар и твърде решен да го държи на мушка още малко, Кларк все пак я послуша и пусна служителя си. Тялото му се стовари на пода, опитвайки да възвърне изчерпаната доза кислород. Неон клекна до него.

- Не се отнасяме така с никого от персонала, Рик. Леа вече работи тук и е част от него. Ясен ли съм? – каза и здраво стисна челюстта си.

- Съжалявам, Неон, но „новата ни колежка" има голяма уста. Трябва да се съгласиш с мен, че не може да си позволява такива своеволия.

Кларк го прониза с гневния си поглед, но в крайна сметка му помогна да се изправи. Застана плътно пред него и издиша в лицето му.

- Ами твоите своеволия? Искаш ли да говорим за тях?

Рик приведе глава и заби поглед в обувките на шефа си. Веднага си даде сметка, че вероятно ги бе видял по-рано. Търсеше правото си без основание. Отстъпи крачка назад, поизпъна суитшъра си и без капка свян отсече: