НЕОН БЛУ | MF

Chapter 9

3.05 през нощта. Ръцете ѝ все още потрепваха. Леа не беше на себе си. Хиляди пъти репрезентираше разговора от преди малко с Кларк и след всеки нов път косъмчетата по ръцете ѝ настръхваха все повече. Едно обаче крепеше разхлабената ѝ психика точно сега – бе спасила един човешки живот право от лапите на смъртта.

Коляното ѝ напрегнато подскачаше под съпровода на часовниковата стрелка. В момент като този Милър имаше твърде много въпроси за задаване и нямаше намерението да чака повече. Рязко стана от малкото ъгълно легло в стаята си и с плахи стъпки закрачи към кабинета на шефа си. Щеше да му се натресе отново, но този път нямаше намерението да протаква излишно нещата. Възнамеряваше да бъде директна.

В коридора пресрещна няколко от новите си престъпни колеги и не след дълго вече се намери на прага на зловещото помещение. Спомни си за заръките му и благоволи да почука веднъж. Преди всичко, малката хулиганка не искаше да си навлича гнева му отново, нито да я смъмря за непристойно поведение. Кокалчетата ѝ се сдраскаха втори път в черната букова врата, но ответна реакция отново нямаше. Изчака още няколко секунди и след това плахо натисна дръжката на вратата. Дъхът ѝ инстинктивно секна в очакване там да завари мафиотската безскрупулна фигура, ала помещението се оказа празно.

Бавно навлезе в дълбините на холната гарнитура и макар и едва прииждащата отвън светлина, Леа за втори път се натъкна на красивата абстрактна картина, окачена по средата на четириметровата черна стена. За един малко по-продължителен миг се унесе в багрите на шедьовъра пред себе си, след което отново закръжа из пространството на голямата стая.

Може би беше заради тръпката от злокобния мрак, който сякаш бе обгърнал малкото ѝ тяло или вероятно заради любопитството, което не ѝ даваше сън тази нощ, но нещо я накара да светне малката настолна лампа на бюрото на Кларк. Щом гледката вече бе една идея по-ясна, пръстите ѝ започнаха да обиграват из документите в купищата папки. Нямаше идея защо го правеше. Знаеше само че щеше да стори всичко възможно, за да се разкара от това злокобно място веднъж завинаги. Без значение какво щеше да ѝ коства това! Свободата ѝ бе отнета нечестно веднъж. Нямаше да го допусне втори път. Отлично бе успяла да се измъкне от охранителите на изправителния дом "Регилар Чайлд" в източната част на града и сега бягството от тази сграда ѝ се струваше направо като детска игра. Точно както бе успяла да се промъкне из охраната, преди обаче да я хванат съвсем неочаквано зад един протакан ъгъл на помещението. Ето защо Милър обмисляше добре плана си и разучаваше добре всяко сляпо петно на имота.