НЕОН БЛУ | MF

Chapter 13

+++

Някъде в Южен Бруклин

22:49 часа

Ръката му не трепереше по едва забележимия за повечето хора начин. По юмруците му се стичаха големи капки кръв, които падаха на милиметри от лачените му черни обувки. Снежнобялата му риза бе придобила напълно нов цвят аленочервено, постепенно клонящо към класическо бордо. Обилното количество кръв по нея бавно променяше нюанса си.

Подобни вечери бяха напълно нормални за Майкъб Кларк, който продължаваше да стои напълно неподвижно и да се взира в ридаещия старец на пода. Сега нямаше следа от снизходителното му поведение по време на „семейната среща" в онзи крайбрежен склад в близост до едно нюйоркско пристанище. Всъщност по лицето му нямаше следа от никаква емоция. Беше лед. Само лед и напълно погълнат от новата си жертва.

- У-умолявам-м те... – едва изхлипа възрастният мъж на пода. – С-п-п-р-ри. – Гласът му се провлачи глухо из ширините на голямото помещение.

От ризата му все още стърчеше дръжката на нож, докато кръвта от другата прободна рана, също в областта на хълбока му, попиваше памучната бяла плат. Майкъб бе извадил ножа и го бе забил повторно в тялото му едва преди минута, малко след като му беше нанесъл още няколко тежки удара по главата и стомаха. Цяло чудо бе, че жертвата му все още дишаше.

- А-ако иска-а-а-ш още пари, имам! Много! Вземи всичките ми дялове до един! Ще-е направя всичко...

- Ухаеш на смърт, Андон . – Гласът му беше равен, с особена дрезгавина, която разсече на парчета и последната останала надежда у жертвата му. Наред с бездушния му остър поглед, в равния му тон не се криеше възможност за проява на малодушие. – На красива смърт – повтори.

- Защо го правиш? Н-н-е-е съм ти навредил с нищо! – с болежки изръмжа.

После извика още веднъж и уви треперещите си пръсти около металната дръжка на ножа, все още стърчащ встрани от стомаха му. Кларк продължаваше да го наблюдава съсредоточено.

- Знаеш, че е глупаво да вадиш този нож.

Андон изръмжа отново. Искаше му се да не се беше замесвал с този тип. Няколко хиляди долари, вложени в инвестиции, сега можеха да спасят живота му, ако не се беше подвел и не бе избрал с тях да затвърди партньорството си с Майкъб. Но в началото го беше взел за амбициозен и интелигентен млад мъж, готов на всичко, за да покори американския пазар. Сега не можеше да проумее как се бе оставил на първото впечатление да го подведе така. Умът му не го побираше.