НЕОН БЛУ | MF

Chapter 5

+++

- Брат ми.

Никакъв отговор.

- Неон.

Отново никакъв отговор.

- Кларк! Размърдай се, де!

Навдигна умърлушеното си тяло от все още топлите завивки и в просъницата отправи един гневен поглед към Адам.

- Какво? – сопна се и разтърка очите си. – Изморен съм. Остави ме да спя.

- Бих оставил сънливия ти задник на спокойствие, но точно сега трябва да се стегнеш и да се домъкнеш в залата. Бордът иска незабавна среща! Това рано или късно щеше да се случи. Нещата не отиват на добре. – Отиде до леглото му и повдигна една празна бутилка. Свъртя очи и се потърка по челото. – За бога, разчисти малко тук!

Една усукана въздишка се изнесеше от устата му. По дяволите, как само не му се занимаваше с нищо. Особено пък с този проклет Борд, който се състоеше само в належащи ситуации. На него се събираха сътрудниците, по-важните акционери и съоснователите на привидно изрядното им легално търговско дружество. Кларк таеше неприязън към тази ненужна сбирщина от идиоти, но въпреки това не я показваше.

- Какво иска Бордът точно сега? – нервно подаде и отново отпусна тялото си върху меките завивки.

- Сериозно ли ще лежиш там и ще ми задаваш тъпи въпроси? Вземи се в ръце. Ясно ти е защо. Претърпяхме някои твърде големи загуби напоследък. Освен това се носят слухове, че си извън контрол, каквото и да означава това. Но ако питат мен, точно сега си самото олицетворение на торба боклук. Божичко, миришеш на умряло животно!

После Бейкър внимателно наля чаша с вода и я подаде на Неон. Можеше да си заложи главата, че нещо определено се случваше с приятеля му. Твърде добре го познаваше, за да не забележи на моменти отвеяното му състояние напоследък. Ненавиждаше лекомислието му, което напоследък често проявяваше към сериозните проблеми, нижещи се като мъниста по тънък ластик. Ден след ден тревогите на Ад растяха, докато с тези на Кларк сякаш се случваше точно обратното.

- Неон – подаде отново Ад, за да привлече вниманието му, но това така и не се случи. Продължаваше да лежи безмълвно върху голямата спалня. – Нещата наистина не изглеждат добре. Трябва да възвърнем предишната си форма и да овладеем положението, докато е все още време.