НЕОН БЛУ | MF

Chapter 18

+++

Дългите лъчи, едва поправящи си път през разкъсаните облаци, виещи се като големи топчета захарен памук, на моменти пронизваха сапфирено сините ириси на Неон и светлината се пречупваше така, че в тях проблясваха малки златисти точици. Буйният вятър рошеше гарваново черната му коса, докато пръстите на едната му ръка си играеха с поредната малка клечица.

По това време пристанището не беше най-доброто място за спокойна любителска разходка. Морето отново бушуваше, а наоколо се бе спуснала мъртвешка тъмнина, макар и от време на време показващото се слънце, която създаваше усещане за потиснатост и душевна хладина. Неон обичаше този пейзаж – мистичният мрак, будещ усещането за драматизъм в напрегнати ситуации. Шумът на вълните и бучащият вятър заглушаваха нестихващите мисли, които го отдалечаваха от реалността. Посещаваше такива места, когато му предстоеше да вземе важно решение. Пречистваше ума си от ненужното напрежение, но този път бе решил да стори точно обратното.

Пет минути по-късно двигателите на два бели Ролс-Ройса изръмжаха малко преди да паркират на няколко метра от Кларк, който продължаваше да се дави в красотата на мрачната картина пред себе си. Вече чуваше хруптенето от стъпките на очакваните посетители, но погледът му продължаваше да се рее някъде отвъд хоризонта.

- Казват, че природата лекува. Но има ли наистина лек за всички покварени души из този широк свят?

Неон стисна челюстта си и бързо се отърси от рязко споходилото го смущение. Бяха изминали толкова много години, а все още не може да претръпне пред зловещото присъствие на брат си. Не каза нищо. С периферното зрение забеляза едрата фигура на Майкъб, който отново бе заложил на бляскав външен вид – дълго черно палто „Valentino", черна риза, чийто две копчета бяха откопчани и му придаваха небрежна нотка, тъмни дънки и чифт слънчеви очила, които след малко свали.

Тъмнокафявите му ириси се заковаха върху профила на брат му, след като заедно с хората си запристъпва към него. Когато не си спечели никаква реакция от негова страна, а само пустото му мълчание, отново заговори:

- Мога да предположа защо поиска тази среща, Блу. Тук си, защото продължаваш да вярваш, че има лек и за теб.

- Приеми тази среща като поощрително споразумение – проговори след малко. Все още се взираше някъде в далечината.