НЕОН БЛУ | MF

Chapter 16

+++

Леа бавно потропваше с крак, докато Вито пристъпваше ту напред, ту назад и пречупваше тялото си в най-различни пози. После я хвана за ръката и я придърпа към себе си. Започна да я подтиква да се движи в правилния ритъм. На нея обаче отново нищо не ѝ се получаваше. Без да се усети го настъпи и той изохка едва доловимо. Тогава Милър встъпи встрани и потъна от срам заради трагичните си танцови умения.

- Не разбирам как може да не ме бива поне в едно нещо! – Изкиска и прикри устата си с длан.

- Правиш го много сложно, Лу-лу. Нужно е да се отпуснеш и да се оставиш на ритъма. Той ще те води.

- При теб всичко изглежда толкова лесно! Твоето не са придобити умения, а вроден талант. Никога няма да се науча да танцувам като теб.

Вито изцъка в знак на несъгласие и отново хвана ръката ѝ.

- Танц не се учи. Той се чувства. – Завъртя я в посока на няколко клиенти и тя усети как тревожните вълни отново се плъзваха по тялото ѝ. – Хайде, затвори очи, ще ти покажа.

Заинати се, но в крайна сметка го послуша и се пусна по течението с него. Преглътна мрачните помисли от рода на това какво щяха да кажат неколцината клиенти на бара, щом я видеха да танцува с уменията на залитащо фламинго, въпреки че дори и едно такова би могло да се окаже по-добър танцьор от нея.

Нова песен забуча от тонколоните в близост до тях и Леа подскочи, но Вито застана плътно зад нея и бавно започна да движи тялото си, приканвайки я да следва движенията му. Напълно се остави на ритъма и съвсем скоро двамата заедно започнаха да чупят стойки напред-назад. Близостта с Вито ѝ действаше ободряващо. Това може би бяха най-забавните мигове в живота ѝ от няколко месеци насам. И макар и добре сложеното му тяло, деликатните му движения и моментните маниери, които имаха способността да съблазнят всяка жена, Милър все пак го чувстваше като по-голям брат. Спомни си за подобните моменти, които бе изживяла с Даниел и носталгично чувство веднага се навдигна в гърдите ѝ. Но тогава Вито рязко придърпа тялото ѝ встрани и тя се завъртя на пръсти, почти на косъм от това да се срещне челно с пода.

Двамата се засмяха и Леа отвори очи, но тогава реалността отново я халоса по главата. Лара стоеше отсреща им с табла в ръка, докато настойчиво се взираше в тях. Леа бързо позаглади роклята си, прибра два стърчащи кичура зад ухото си нервно заигра с пръсти.