НЕОН БЛУ | MF

Chapter 1

+++

- Глупак!

Бутилката с бърбън се пръсна на пода. Течността опръска платовите му маратонки. Тъкмо беше купил тези обувки, но отново не каза нищо. Внимателно наблюдаваше врага си.

- Това е всичко, което мога да ти предложа – отсече след малко, умело игнорирайки гневните му изблици. – Останалото не зависи от мен.

Вените вече изскачака по врата Габриел Дейвис. Търпението така и не се бе превърнало в негова добродетел през всичките тези четиридесет и шест години живот. Не можеше да приеме факта, че един обикновен навярно двадесет и шест годишен хлапак опитваше да го изиграе.

- За кого работиш? Майкъб ли те праща?

- Майкъб вече не е сред живите.

- Стига! – възкликна с присмех Габриел. – Да не би да очакваш да повярвам, че ти си го убил?

- Не бях аз. Убиха го хората ми.

Няколко от наобиколилите ги хора на Дейвис се присмяха шумно, но хлапакът не им обърна особено внимание. Добре балансираният му фокус сега беше върху този, който не бе спазил мъжката си дума.

- Хората ти?! – Не пропусна да се изкикоти и самия Дейвис. Смехът му се усети повече като резултат от поредния гневен изблик, който се случваше в главата му. – Слушай, синко, ще ти го кажа като мъж на мъж. Не опитвай да надскачаш сянката си. Какво ще ти донесе лъжата сега? Огледай се, заобиколен си от хора, които само чакат команда, за да те изкормят като риба. Не можеш ли да разбереш колко дребна хапка е един незначителен доставчик като теб, който наивно мисли, че може да ме заблуди с подобни долнопробни провокации?

- Ако трябва да съм честен, не виждам нищо по-различно от шайка аматьори, които по някаква причина работят за теб. – И изпъна устните си. Внимателно огледа останалите едри мъже от главата до петите. Още отсега разбра слабите им места. – Но не съм дошъл тук, за да се карам с никого.

- Божичко, как само се занасяш с мен! – изръмжа отново. Нетърпимостта започваше да избива по линиите на застаряващото му лице. После извади пистолета от торса си и го опря в слепоочието на хлапака. – Всичко това започва да ме изнервя страшно много. Не знам откъде си, нито пък давам пет пари да науча кой си. Но знам, че ти трябваше да ми доставиш нужната стока. Вместо това получих само половината количество от нея! – Тропна силно с крак по пода и сребристо сивата му брада проблесна под притаената изкуствена светлина. – Проклетият Кларк ме изигра! Заслужава да те нарежа на парчета и да те изпратя пред дома му в подаръчна кутия!