...момче?!! От къщата й излезе МОМЧЕ!!!?? Защо? Какво правеше той там? Какви отношения имаше с моето...е бъдещото ми момиче?! Остави, че беше там, а като я видя се зарадва така, както кученцето се радва на стопанина си. Ооо сега пък и я прегръща...!!!!! Ама...какво, по дяволите прави тоя?!
-Какво, за бога правиш тук?-извика Съни. За разлика от НЕГО, тя изобщо не се радваше на тази изненадваща среща.
-Ейй...любов...защо си такава?!-каза ТОЙ. Ама...я чакай малко...ЛЮБОВ ЛИ?!Тя да не би да си има гадже?!
-Не съм ти никаква "любов"!-каза Съни. Ох...вече съм по-спокоен.-А ти се разкарай от къщата ми!-Съни вече викаше.
-Кой е ТОЙ?-реших да се намеся аз.
-Бившият ми...после ще ти обясня.-каза бързо Съни. Хвана ГО за яката и го задърпа навън. Избута го на улицата, измъкна някакъв ключ от ръцете му (най-вероято от къщата), дойде, хвана ме за ръката и ме завлече вътре, като тресна вратата. Облегна се на вратата. Не каза нищо. Само се свлече и започна да плаче.
-Ъм...кой беше това?-попитах. Уфф...ама съм идиот! Вместо да я успокоя...офф както и да е!
-Бившият ми.-каза тя, опитвайки се да спре да плаче, но не й се получи. Седнах до нея и я прегърнах. Тя не мърдаше. Само хлипаше тихо. Вдигнах я като малко дете. Тя уви ръце и крака около мен и зарови лице във врата ми. Усетих дъха й и се появиха пеперудите в корема ми. Сложих ръце под бедрата й и казах:
-Хола?
-Втората врата вдясно.-отговори тя. Тръгнах по коридора и влязох във втората врата-хола. Беше огромна стая с прозорци и бежови пердета. Имаше кафяв паркет. Дивана беше кафяв, а мебелите-дървени. Като цяло беше много хубав. Седнах на дивана, а тя все още беше в мен.
-Оу...аз...съжалявам!-каза тя и стана.
-Ооо неее! Не ми пречиш, спокойно!-казах и се подсмихнах мръснишки. Тя ме погледна гадно и аз се засрамих.
-Така...най-вероятно се чудиш защо стана така...-каза тя подсмърчайки. Ооо, беше толкова сладка!
-Амиии.....да.-отговорих й аз.
-С него бяхме заедно 2 години и половина, но накрая той ми изневери. Имах много хубави моменти с него и...ами...да! Скъсах с него като разбрах, че го е направил, но после ми казаха, че е бил пиян, а и тя му се е нахвърлила. Болеше ме...много! От тогава всеки път, когато се напие идва при мен. Попринцип аз го успокоявам и го оставям да спи при мен, а на сутринта си тръгва. Вече обаче взе да ми писва! Иии...като цяло е това.-обясни ми тя. Аз само седях и я гледах. Не се сещах какво да кажа...
-Амиии...аз...мисля да си ходя.
-Ок!
-Ако искаш мога да остана при теб?-предложих й аз.
-Ооо...мне...спокойно! Всичко е ок.
-Ем...кей! Айде!-казах аз и излязох.
Докато се прибирах мислех за нея. Тя не е като другите, които ги оправям само за удоволствие. Тя е специална! Искам да я наричам "моето момиче"! За нея бих се променил напълно! Ще спра да чукам всяка...ще се променя само, за да може тя да ме хареса!
Прибрах се, взех си душ и си легнах, мислейки за...е за кой ли може да си мисля!? Засмях се. Разбира се, че си мислех за нея. Неусетно съм заспал.
°^°
Събудих се от тъпата аларма. Станах, приготвих се и излязох. Поне оставаше 1 седмица до края (като не броя тази, защото днес е петък). Влязох в класната стая и Лора *една руса ку**а, която чуках* веднага ми се нахвърли.
-Миличък! Добро утро! Липсваше ми!-изписка тя.
-Махни се от мен!-отвратих се аз, опитвайки се да я изгоня.
-Ама...нали сме заедно?!-попита тя.
-Виж, Лора...Това беше просто един с**с! Не се впечатлявай толкова! И...НЕ! НЕ СМЕ ЗАЕДНО!-обясних й аз.
-Ами...ти губиш!-сопна се тя. Оффф колко време ще се разправям с тая?!
-Хахаха! Губел съм! Каква забава! И какво губя? Някаква ку**а!? По-добре се разкарай преди да се изложиш още!-казах й изнервено. Писна ми от тая! Мръдна се от пътя ми, а аз седнах до Съни. Тя ме погледна и ми се усмихна. От това нейно действие успях да видя тръпчинките й. Ахх...колко е прекрасна!
-Хей!-поздрави ме тя.
-Добро утро!-отвърнах й-Ъмм...днес правя парти в нас иии...ами...ако искаш ела! Започва в 6 PM.
-Нямам против!-съгласи се тя и учителят по география влезе.
YOU ARE READING
When he fall in love
RandomТой беше типичното момче. Най-готиният в училище. Имаше всяка, която пожелае. Тя беше новото момиче. Беше красива, но недостъпна. Той я искаше. Дали успя да я получи?