When he fall in love

Част 13

Човека, който влезе беше с кестенява коса и много тъмнокафяви очи, почти черни. Не изглеждаше зле... Беше момче на моята вързраст или малко по-голям.
   -Я, виж ти...кой се е събудил?!-каза като запристъпва към мен-Къде е онази красавица, дето беше с теб?
Не отговорих.
   -Попитах къде е!
   -Ето ме!-викна твърдо Съни и се показа на светлина. Момчето отиде до нея и я хвана грубо за брадичката. Тя го погледна в очите. Погледа й беше толкова...предизвикателен! Сякаш му казваше "Целуни ме тук и сега!" Целуна я страстно. Щях да го пречукам тоя! Какво си позволява! Тя...е все още не беше моя, но щеше да бъде...дано! Най-странното беше, че тя изобщо не се дърпаше. Хвана я през кръста, а тя му се отдаде напълно. Започна да я бута, а тя запристъпва назад, докато не се удари в стената. Изстена тихо, но той не се отдели от нея. Аз ли...аз си стоях и ги гледах стъписано. След известно време се отделиха.
   -Аз съм Дилън.-представи й се той.
   -Съни.-каза студено, като го гледаше със същата страст, но сега беше някак изпепеляващо. Защо не гледаше мен така?! Исках го! Исках този поглед само за мен! Той я пусна и излезе.
   -Какво беше това?
   -Не те засяга!-отсече ледено тя.
   -Не! Искам да знам! Виж...аз...не знам защо, но не мога да те изкарам от мислите си! Харесах те още, когато те видях! Поисках те и все още те искам!-казах тихо. Тя стоеше и просто ме гледаше. Пристъпих към нея. Застанах точно пред нея. Гледаше ме безизразно. Хванах лицето й в шепи. Започнах да се навеждам към лицето й. Дали това беше моят момент?! Бях на няколко сантиметра от устните й и тогава...
   -Не!-каза тя, отдръпна се и разтърси глава-Не не не! Разкарай се от мен!-каза и ме избута, отдалечавайки се възможно най-далеч от мен.
   -Мамка му! Какво ти става?-извиках и се затичах след нея.
   -Остави ме!-каза и се сви в тъмния ъгъл.
   -Защо се държиш така?!-викнах й.
   -Теб не те интересува! Като не ти харесва можеш да ме оставиш сама...-викаше ми, но изведнъж- както всички други- гласа й се сниши и го каза тихо сякаш се надяваше да я чуя.
   -Съни...аз...н-н-не съм...-запелтечих аз.
   -Не си като другите, нали?! Достатъчно съм слушала!-отсече тя.
   -НЕ! НЕ СЪМ!- заявих твърдо и решително като я хванах за ръката и я дръпнах силно. Май беше прекалено силно, защото изписка.
   -Остави ме!- каза и издърпа ръката си от хватката ми.
   -Искаш да те оставя...- погледнах я право в очите. Имаше леден поглед- Добре! Ще го направя!- казах, като се опитвах да прикривам болката- Но знай, че ако ти потрябвам..винаги ще съм тук и ще те чакам!-казах тихо и смирено. Част от мен умираше, гледайки я как е толкова близо физически, но всъщност толкова далече. Иска ми се да отида до нея, да я докосна, да я прегърна, да я целуна, да я изслушам, да я успокоя и да я пазя завинаги, защото, макар че не го показва, тя е нежна и лесно ранима като всяко едно момиче!