When he fall in love

Част 11

Тръгнах да я догоня, но беше късно. Звънецът би и трябваше да остана за часа. Реших да остана за всички часове. Просто искам да й дам време. Часовете минаха спокойно. Учителите се държаха много спокойно. Бяха весели. Най-вероятно, защото се разделят с нас за цели 3 месеца. Взех си нещата от шкафчето, набутах ги в раницата и излязох. Прибрах се, изхвърлих всички ненужни тетрадки и започнах да подреждам. Подредих си дрехите в гардероба, шкафовете и стаята ми беше подредена и прибрана. Така е...като почна нямам спирка. Докато се усетя часа вече беше 6 PM. Взех си душ и се разбрах да изляза с Кара. Ще ходим до Старбъкс. Това е любимото й заведение. Облякох бяла тениска на Obey, черни дънки и бели кецове. В 6 и 30 вече бях пред Старбъкс и чаках Кара. След около 5 минути дойде.
-Хей! Как си? А Съни как е!?-поздрави и веднага започна с въпросите.
-От къде знаеш?-попитах очуден
-Знаеш, чеее Джак е порта.-каза и се засмя-А и...това сутринта...какво беше?
-Ох...не знам! Карии...помогни ми! Не мога да спя! Само тя ми е в главатааа! Искам я! Офф.....не издържам!
-Добрее! Спокойно! Всичко ще е ок! Хайде, ела да пийнем нещо и да си поговорим за нещо друго.-каза тя и ме поведе към входа на заведението. Щом влязохме, веднага усетих аромата на кафе. Ооо...колко обичах този аромат. Взех си едно капучино, а на Кар взех мокачино. Обожава го! Отидох при нея и седнах на масата на която се беше настанила-до прозореца. Подадох й мокачиното, а тя ми благодари. Седя срещу нея и настъпи мълчание.
-Таа...-след известно време тя наруши тишината-какво ще правиш лятото?
-Нямам планове. Сигурно ще сме заедно?!
-Ами...не точно. Аз, Дони, Джак и още няколко мой приятели ще ходим да обикаляме Южна Америка.
-Аха...значи ще чукам мацки и ще правя купони.-отговорих й отегчено.
-Доообре!-каза, като удължи о-то.
-Оф, аз тръгвам!-казах, станах от масата и се запътих към нас.
Вървях по улицата и изведнъж чух нечий писък. Беше силен и доста оглушителен. Момичешки писък, а момичето беше най-вероятно на две-три пресечки. Толкова, колкото е и къщата на...не...на Съни! "Помощ", чух гласа още веднъж. След около 3 минути видях момиче, гонено от някакви момчета и това беше...