When he fall in love

Част 12

...Съни! Гонеха Съни! Затичах се към нея, но не казах нищо. Беше тъмно и нямаше как да ме видят, но аз виждах перфектно. Дотичах до Съни и я бутнах. Падна в един храст, а аз бях върху нея. Тя изкрещя.
-Пусни ме, копеле!-викаше, удряше ме и риташе. Докато успея да й запуша устата, вече бяхме намерени. Видях как я хванаха и заведоха към колата.
-Пуснете я!-виках, но когато се обърнах към другият нападател, видях как нещо лети към главата ми и после ми причерня.

~~~ⓐⓕⓣⓔⓡ~~~ⓣⓗⓐⓣ~~~

Събудих се в някаква стая. Огледах се и видях Съни, лежаща на пода с вързани ръце и крака. Аз също бях вързан. Стаята беше огромна и празна. В този...склад най-вероятно, беше доста студено, макар че беше лято. Погледах още няколко минути и чух нежен изнемощял глас:
-К-к-къде сме?-това беше...нейният глас! Колко го обожавах! Погледнах към нея и я видях, че гледа доста уплашено. Започна да мести трескаво очи през цялата стая-Какво става?! Къде съм?-започна леко да я хваща истерията.
-Ей, ей, спокойно! Няма страшно! Тук съм!-казах и допълзях до нея.
-Какво стана?-попита уплашено.
-Не помниш ли?-тя поклати глава отрицателно-Ами...бяха започнали да те гонят, после аз те видях, затичах се към теб и те бутнах в един храст, като паднах върху теб. Там беше в безопасност, но се развика и ни откриха. И...след това се събудих тук.-обясних й бързо.
-Оуу...ами...благодаря! И съжалявам!-каза тихо.
-Спокойно!-успокоих я. Опря гръб в стената, а аз седнах до нея.
-Обърни се с гръб към мен!-изкомандва изведнъж.
-Какво? Защо?-попитах объркано.
-Направи го!-каза, повишавайки тон.
-Добре дее...спокс!-казах и се обърнах. След няма и 2 минути ръцете ми бяха свободни-Ама...ти, как?
-Мога да се справям с възлите доста добре. Баща ми ме научи.-каза с гордост и с нотка тъга. Скъсах въжетата на краката си и нейните.
-Така...не можем да излезем! Какво предлагаш да правим?-каза, като пробва да отвори вратата.
-Да си говорим!-изстрелях без да се замисля.
-Говори!-каза сухо.
-Искам да ми кажеш какво ти се е случило! Защо са тези синини?
-Няма значение!
-Има!
-Нямам желание да ти казвам!-сопна се тя и сложи края на тази тема. Отиде до стената и седна, опирайки гръб в нея. Изглеждаше нервна. Отидох и седнах до нея. Тя се одръпна. Аз пак се приближих, но тя стана и отиде в другия край.
-Какво ти става?!-казах като повиших тон.
-Искам да ме оставиш и да не нарушаваш личното ми пространство!-извика тя.
-Можеше просто да ми кажеш! Що за реакция е това?!-не й останах длъжен.
-Какъв ти е проблема?!-продължаваше да вика.
-Моя ли?! Ами твоя? Да не си в цикъл?-вече ми лазеше по нервите.
-Майната ти!-извика. Стана и се скри в един неосветен ъгъл. Станах и започнах да обикалям нервно. Тогава някой влезе...