When he fall in love

Част 6

Уикенда мина спокойно. Изчуках 2, спах и учих. Нищо интересно. През цялото време мислех за Съни! Само тя ми беше в главата! Не се стараеше да е там, но все пак успяваше. Беше удивителна!
(∩_∩)
Понеделник сутрин. Събудих се от алармата. Оправих се за училище и тръгнах. Щом влязох в двора видях Съни. Тя влизаше от другият вход. Тичаше към мен.
-Крис, помощ! Крис!-викаше тя. Аз се забързах и накрая се срещнахме.
-Съни, какво има? Добре ли си?
-Не...аз...бившият...-опитваше се да сглоби изречение, но не се получи. Плачеше и се бореше за въздух. Аз просто я прегърнах и започнах да шепна успокояващи думи в ухото й. Всв още дишаше учестено, но вече плача беше само хлипане. Заведох я да седне на пейката. Дишането й се нормализира, а единствената остнала следа от плача бяха зачерввните очи. Пуснах я и тя ме погледна. В очите й си личеше страх, тъга и още едно чувство, за което не мога да съм сигурен какво точно е. Чаках я да проговори първа. Не исках и не трябваше да я притискам да говори. Не чаках дълго и тя го направи.
-Крис...аз...благодаря ти!
-Винаги ще съм тук за теб! Сега ми кажи какво става!?
-Тони *бившият ми* вече много ме плаши! Седи пред нас постоянно пиян и ме вика. Казва, че съжалява и си ме иска обратно. Знам, че не говори сериозно, защото е пиян, но ме е страх за него. Не искам да направи някаква глупост. Цял уикенд не съм излизала от нас. Когато се прибрах от партито той ме чакаше пред нас и като ме видя започна да ме целува и да ми казва, че ме иска тук и сега. Събота излязах-направи същото. Едвам му се измъкнах! Сутринта беше заспал на пейката пред нас, но когато затворих вратата ме чу и се събуди. Аз побягнах и тичах до тук. Щом ме видя, че влизам се отказа да ме гони и се върна...най-вероятно пред нас. Съжалявам, че те занимавам с това и не искам да се чувстваш длъжен да ми помагаш, но ако искаш...няма да откажа!-разказа ми тя като говореше бързо и едвам й разбирах, но все пак успях!
-Разбира се, че ще ти помогна, но после ще говорим, защото сега закъсняваме. Хайде!-подкания я.
-Оууу...боже! Крис, извинявай! Хайде бързо!-изписка сладко тя, скочи на крака и побягна към училището. Тичах по нея. Беше си доста бърза. Препускахме по стълбите. Влязохме в часа и госпожата ни изгледа злобно.
-Извинете, госпожо!-промърмори Съни.
-Сядайте!-каза злобно с по-висок тон, госпожата. Ах, как я мразех! Пак седнах до Съни. То...аз вече само там се седя... На нея явно не й пречи! Ура! Часа мина спокойно. В междучасието си говорих със Съни.
-Аз...мога да уредя ограничителна заповед срещу Тони.-предложох аз.
-Наистина ли! Ам...не...не искам да се мъчих с ограничителни заповеди или някакви други глупости заради мен!-измрънка тя.
-Ще го направя, защото искам, а не защото се чувствам длъжен да ти помогна!-казах, като хванах брадичката й и повдигнах главата й така, че да ме погледне в очите. Обичах нейните много тъмно кафяви очи! Ако човек не се загледа в тях, ще реши, че са черни.
-Д-д-добре.-съгласи се Съни, заеквайки. Оййй...колко сладко! Следващият час започна. И така...минаха си часовете. Изпратих Съни до тях, но се наложи да нокаутирам бившия й.
-Благодаря!-каза тя и влезе.
-Още сега отивам за заповедта и ще ти пиша, ок?-попитах.
-Ок!-потвърди тя.
Тръгнах към полицията. След час и половина всичко беше готово. Писах на Съни.

Крис-Ей! Всичко е ок! Тони няма право да се доближава до теб на по-малко от 200 метра! Ако го направи...чака го затвор!

Съни-Това е прекрасно! Аз наистина ти благодаря за това!

Крис-ЗТВ!

Съни-❤❤

Седнах да уча. Научих си и реших, че тази вечер ще се забавлявам. Отидох в бара, ПАК! Е...вие знаете какво става после...
На сутринта се събудих с леко главоболие. За щастие имах хапче за глава. Изпих едно, взех си душ и болката започна да отшумява. Преди да тръгна получих SMS от Съни, чийто текст беше:
Някой реши, че иска да ме целуне преди да тръгна за училище и сега ще лежи 2 години в затвора! БЛАГОДАРЯ ТИ!❤❤
Беше щастлива! Какво още можеше да искам! Влязох в класната стая и тръгнах към Съни, която си говореше с...ааа не с нея!