На следващият ден се събудих, но не се чувствах много добре. Въпреки всичко трябваше да отида на училище. Съни може да е решила да ми прости! Охх...ДАНО ДА Е ТАКА! Оправих се и излязох. Вървях към училището и си мислех отново за нея! Какво ми става?! Влязох в стаята по Математика и групичката на *кифлите*, които бях изчукал до една веднага ми се лепнаха. Разбутах ги без особено да ми пука. Отидох до чина, но Съни я нямаше. Ааа, стига де!!! Тръгнах да излизам от стаята, но на вратата господина по Математика ме спря и ме върна на мястото ми. Джак закъсня и попита дали може да седне на мястото на Съни. Не ми беше ок да го прави, но...тва си е моето братле. Позволих му. Две минути след това ми подаде бележка с текст:
Братле, знаеш ли къде е Съни?
Аз отговорих:
Не, но искам да разбера! Знаеш ли нещо?
Отговора му беше:
Леле...май си я искаш, а?! Не съм сиг, но май чух някой да казва, че имала някакви проблеми. Не успях да разбера какви или за какво, но...проблемите са си проблеми!
Исках тя да е добре. Не ми пукаше, че ми се сърди, но исках да е добре. Мислите ми бяха прекъснати от звънеца. Помолих Джак да ми каже домашните и изхвърчах през вратата. Изтичах през двора и излязох на улицата. Тичах до къщата й. Почуках на вратата. Чух завъртането на ключа и видях Съни. О...леле! Тя...тя...не приличаше на себе си!!! Беше с подпухнали и зачервени очи, единят край на устните й беше сцепен и течеше кръв и имаше синини по цялото тяло и лицето.
-Аз...Съни...ъм...искаш ли...или...как мога...какво да направя...-започнах да заеквам. Вида й ме оставяше без думи. Не можех да сглобя едно нормално изречение.
-Нищо не можеш да направиш! Махай се!-каза тя с пресипнал глас. Едвам успях да чуя. Нямаше да се махна.
-Не!-възпротивих се аз-Няма да си тръгна, докато не разбера какво е станало и не се оправиш!
-Няма как да помогнеш! Върви си от тук! Писна ми да разчитам на хора, които се правят на мой приятели, а после да разбирам, че има и скрити мотиви. Писна ми да ме използват! Писна ми да бъда наранявана!-крещеше тя в лицето ми. След като приключи тръшна вратата пред носа ми и заключи.
ESTÁS LEYENDO
When he fall in love
De TodoТой беше типичното момче. Най-готиният в училище. Имаше всяка, която пожелае. Тя беше новото момиче. Беше красива, но недостъпна. Той я искаше. Дали успя да я получи?