When he fall in love

Част 15

Явно онзи Дилън ме биеше, защото разпознах името му във виковете на Съни. Изведнъж спрях да усещам удари, изправих се малко и видях Съни, която беше на конче на Дилън и му викаше да спре. Като видя, че започна да се успокоява тя сниши тона си. Вече не му викаше. Слезе от гърба му, застана пред него и му шепнеше успокояващи думи. След това изведнъж го целуна нежно и леко. Дори той остана изненадан от това нейно действие. Сякаш за първи път го целува тя, без той да я накара. Отлепи устни от неговите и го прегърна. Пусна го, а той вече беше самото спокойствие. Дойде до мен, а Съни вървеше бавно зад него.
-Дилън, моля те! Недей!-каза тя тихо. Той я погледна и с поглед я успокой.
-Не искам да я докосваш никога повече! Ясен ли съм?-каза студено и твърдо той. Не отговорих. -Попитах нещо?!
-Да!-извиках му решително.
-Радвам се.-каза с подигравка.
-Дилън, може ли...ам...-заекваше Съни. Боже, толкова е сладка когато е несигурна.
-Да, сладкиш?-каза Дилън с усмивка.
-Ами да остана и да се погрижа за него? Виж го-целия е в кръв.-каза тя. Той не й отговори веднага. Изчака известно време и накрая се съгласи.
-Може, но при едно условие-той да не те докосва!
-Обещавам!-потвърди му Съни. Излязоха от склада и след една, две минути тя се върна с малка кърпа и съд пълен с някаква течност. Беше прозрачна, но имаше остър мирис. Съни дойде до мен, натопи кърпата в течността и я долепи до сцепената ми вежда. Щипеше ме, но не казах нищо. Не исках да ме мисли за женкар.
-Аз съм идиот...-казах тихо.
-Защо мислиш така?
-Загубих те!
-Никога не съм била твоя, за да ме губиш.
-Няма и да бъдеш.
-Може би...-каза тя и ме погледна студено, след което се върна към раните ми. Когато приключи пусна кърпата в съда и ме погледна право в очите.
-Ще говоря с Дилън да те пусне, но не трябва да казваш нищо на никого. Ако някой те пита къде...
-Не!-прекъснах я грубо. -Никъде не отивам без теб!
-Крис, спри! Не може! Тръгни си и ме забрави!
-Не искам...не мога. Трябваш ми, Съни!
-Моля те, не усложнявай нещата.
Тя стана и излезе без да каже нищо повече. Бях съкрушен. Не искам да я оставям тук с него. Легнах си и скоро съм заспал.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА СЪНИ:

-Дилън...пусни го.-казах съвсем спокойно.
-Защо?
-Защо го държиш тук?
-А защо да не го?
-Спри да отговаряш на въпросите ми с въпроси!-изнервих се аз. Той стана от стола на който седеше, дойде до мен и хвана лицето ми в шепи.
-Знаеш, че не обичам да се изнервяш. Моля те, успокой се. Ще измисля нещо.-каза и ме целуна нежно. Всеки път когато го правеше се разстройвах. Не знам защо. Разплаках се, а той ме прегърна и започна да ме гали по косата. Чувствах се сигурна и спокойна, когато го правеше.
-Недей, принцесо. Още утре ще го пусна. Обещавам!
-Добре.-казах хлипайки.-Хайде да си лягаме.
-Ти ходи, аз ще дойда след малко.
-Ок.-качих се в спалнята му и си легнах. Всъщност ние бяхме в къщата му, а до нея имаше изоставен цех, в който беше Крис. След малко дойде и Дилън. Легна зад мен и ме прегърна. По едно време съм заспала.