When he fall in love

Част 14

Отдалечих се от нея и легнах на един дюшег, оставен най-вериятно, за да се спи на него. Тя беше свита в ъгъла. Аз се обърнах с гръб и скоро заспах.
   Събудих се от викове. Мисля, че беше гласа на Съни, но не съм много сигурен. Станах, обърнах се и видях как я извеждаха през вратата. Изплаших се за нея и се затичах към вратата, но тя вече беше затворена. Седях там безсилен и уплашен за любовта на живота си и мислех...нищо друго...само мисли. За всичките ни моменти заедно, за нея, за прекрасна й усмивка, гласа й, всяка една нейна част беше толкова перфектна! Боже...искам да е тук! Мамка му! Не трябваше да става така! Не трябваше да й казвам, че ще я оставя! Аз съм голям идиот! Сега-трябва да измисля начин да изляза и да я намеря. Но как...? Разходих се наоколо и видях една доста масивна дъска. Взех я и пробвах да разбия вратата. Не стана. Прерових джобовете си и намерих една фибичка, която Съни понякога слагаше. Пробвах да отключа с нея и стана. Отворих и излязох, но за всеки случай взех дъската. Чуваха се викове. Ориентирах се по тях и стигнах до някаква врата. Пробвах да вляза, но беше заключено, за това използвах фибичката и влязох. Имаше маса на която беше Съни, а до нея беше онзи Дилън, който я целуваше пред мен. Вървеше бавно към нея, а тя викаше "Пусни ме!". Тихо затворих вратата и заключих и тъй като беше тъмно, останах незабелязан.
   -Знаеш ли...ти си страшно красива! Не трябва да ходиш с такова момче като него. Трябва ти нещо по-добро!-чух го да казва.
   -Ние не ходим!-изсъска му тя доста грубо. Той я хвана за брадичката и заби устните си в нейните. Тоя ще го смажа!
   -Знаеш ли какво ми се иска точно сега?! Да те изчукам! Много го искам! Искам да си само моя! Никой друг да не те докосва!-той й говореше нежно до ухото. Целуна я много нежно и внимателно. Тя се успокой и се отпусна. Погледна го право в очите и щеше да каже нещо, но сякаш нещо я спря. Той се качи до нея на масата, развърза я и я прегърна, а тя се разплака тихо в него. Как? Защо? Защо за бога не може аз да съм на негово място?! Върнах се в склада и легнах на дюшега. Реших, че няма да правя нищо. Избора си е нейн. След горе-долу половин час тя се върна и изглеждаше...не знам. Щастлива не е точната дума. Беше просто добре. Това от части ме успокой, но при мисълта, че онзи изрод я е докосвал ми се повдигаше.
   -Как си?-попитах. Не ми отговори веднага.
   -Добре съм. Ами ти?-отговри след около 10-15 минути. Говорехме така, сякаш се виждаме за пръв път. Не се сдържах. Отидох до нея и я целунах. Тя се съпротивляваше, но аз я хванах здраво.
   -Какво правиш?!-чух мъжки глас зад мен и в същия момент усетих как някой ме избута от нея със всичка сила. Усетих как паднах на земята и след това усетих юмрук в лицето си, после ритник в корема, а през това време чувах Съни да крещи...