Моя си || JK FF

Глава.7

Полунощ

Г.Т на Наталия.

Вървях по тъмната алея, ускорявайки крачка, когато чух стъпки зад себе си. Бягах колкото можех по-бързо, докато нямаше друг път освен блокирана пътека. Паникьосах се.

О, боже мой. какво ще правя сега?

За мой страх видях две големи сенки да пълзят към мен с ножове в ръце.

Започнах да се паникьосвам и почувствах наистина силно главоболие.

„Джунгкук, помогни ми, моля", прошепнах на себе си.

„Къде си?" изхлипах.

В този момент видях тъмни фигури на двама мъже, които вървяха към мен с бърза крачка. Видяха ме близо до ъгъла. Паникьосах се.

„ДЖУНГКУК, ПОМОЩ!!!" Изкрещях.

„Джунгкук, моля те, помогни ми", прошепнах аз, докато плачех силно.

„Принцесо, събуди се!! Наталия!!"

Джунгкук?

Усетих, че някой ме държи за рамото и ги разтърсва с доста голяма сила. Но не видях никого.

„Джунгкук, къде си? Моля те, спаси ме", изхлипах отново.

Но преди да успея да кажа нещо друго, единият мъж ме хвана за двете китки и ги задържа върху главата ми, докато ме блъскаше на земята, докато другият започна да разкопчава ризата ми. Сълзите капеха непрекъснато по страните на бузата ми, тъй като знаех, че ще бъда изнасилена.

„Моля те, пусни ме." Изкрещях.

„Събуди се, Скъпа!!"

„Джунгкук!! Помогни ми!!" Извиках многократно, докато се опитвах да отблъсна двамата мъже със слабите си ръце.

Очите ми се отвориха широко, когато седнах на леглото и видях, че съм в скута на Джунгкук, докато той се опитваше да ме събуди от този ужасен кошмар.

Да, ужасен.

Вкопчих се в ръцете му и обвих ръцете си около врата му, той ме придърпа по-близо до тялото си за кръста ми, докато аз зарових лице в раменете му и плаках.

„Шшт, скъпа, вече е добре, беше просто кошмар", млъкна ме той, което малко ме успокои.

„Д-Джунгкук", изхлипах аз.

„Да, скъпа, Тук съм , моля те, спри да плачеш." Той каза, докато ме потупваше нежно по главата, докато аз го прегръщах силно.

„Дръж се, любов, ще отида да донеса чаша вода", каза той, но аз не разхлабих хватката си на врата му.

„Моля те, не ме оставяй. Моля те, остани с мен", изплаках още по-силно.

„Да, скъпа, не се тревожи, никога няма да те изоставя", отвърна той, което ме успокои. „Затвори очи и заспи сега, няма да те оставя. Обещавам", увери ме той, стягайки хватката си около кръста ми, придърпвайки ме по-близо до тялото си, без да оставя празнина между нас.

Г.Т на Джунгкук.

След няколко минути чух тихо хъркане от Наталия, което означаваше, че е заспала. Бавно развих ръцете й от врата си и я сложих на леглото, като и аз легнах до нея, обвивайки здраво кръста й с ръка, след което и аз заспах.
______________________________