Моя си || JK FF

Глава.4

Г.Т на Натали.
Трябва да избягам възможно най-скоро.

Обиколих цялата къща, опитвайки се да намеря стаята си, но това място е пълен лабиринт. Имаше толкова много врати от двете страни на всички коридори. Уф! Стигнах до врата, доста различна от другите и я отворих, за да видя, че това е тоалетната. Влязох вътре и седнах на пода, облегнах гръб на вратата, тъй като трябваше да помисля, но нямах много енергия поради липса на храна.

Мамо. Тате. Наистина ми липсвате. Ари... Как изобщо ще избягам от тази шибана дупка.. Как? Но се чувствам наистина в безопасност с тези момчета... в безопасност с Джунгкук... Но защо? как? Вече не знам какво да правя... Хлипах тихо.

Но изведнъж зрението ми се замъгли и следващото нещо, което осъзнах...

....всичко потъмня.

Г.Т на Джунгкук.

Бягах възможно най-бързо, за да видя къде отива Натали, но я загубих, когато завих зад ъгъла. Къде може да е отишла? Избягала ли е? Но тя не можеше да има, защото бодигардове имаше навсякъде из къщата?!

Натали, къде си, принцесо?

След около 5 минути търсене бях близо до тоалетната на 2-рия етаж и за моя изненада чух тихи хлипания, идващи откъм тоалетната.

Натали?

Приближих се малко по-близо и се облегнах с дясното си ухо над вратата, за да чуя непрекъснатия звук от тихи хлипания, но изведнъж спряха и следващото нещо, с което се срещнах, беше внезапно тихо тупване.

„Натали!" извиках.

„Нат!!"

Без отговор.

Извиках я, но накрая се отказах
станах и бавно отворих вратата, което за моя изненада откри Натали припаднала на пода.

„Натали", прошепнах и я отнесох в булчински стил в стаята си и бавно я оставих на леглото си.

Съжалявам, принцесо.

Наведох се до нивото на лицето й и я целунах нежно по челото, докато се качвах на леглото до нея и обвих ръката си около кръста й, за да се уверя, че е в безопасност в прегръдките ми.