На сутринта се събудих от телефона си. В събота и неделя *като цяло почивните дни* не си навивам аларма. Отворих си очите и видях че някой ми звъни. Прочетох 'Хани💗'. Станах и се зарадвах. Погледнах и видях Ена която още спи. Станах и отидох в друга стая за да не я събудя. Отидох в кухнята и му вдигнах.
Разговора ни:
Хан: Хей Ликси!
Феликс: здравейййй Хани!
Хан: как си?
Ф (Феликс): добре съм... Ти?
Х (Хан): и аз.
Ф: радвам се!
Х: и аз! Ееее.... Днес какво мислиш да правиш?
Ф: еми... Не знам. Може би пак ще съм навън или ще си почивам *отидох да си правя нещо за закуска и да си сипя вода. Но преди да си направя нещо чистих по барплода.*
Х: искаш ли да се видим ако нямаш работа?
Ф: може би нямам ако стане нещо ще ти кажа но все пак искам да излезем. Ако имам работа ще я свърша утре.
Х: не не спокойно само ти предлагам!
Ф: ще ти кажа сладур! Сега имам малко работа ще я свърша на бързо и после пак ще ти звънна. Става нали?
Х: да разбира се! Добре няма да те бавя! До после Ликси!
Ф: до после!
Затворих и отидох да взема купичката на Ена. Чух я да идва. По това време вече я бях взел. Ходеше мързеливо и седна на килима. Легна и почна да се прозява и да се разтяга. Усмихвах ѝ се и извадих храната ѝ. Смених ѝ водата и ѝ върнах купичката на мястото си. Ена отиде и почна да яде. Аз също почнах да ям и да си гледам нещо в телефона. След 10мин отидох в банята и почнах да се оправям. След това излязох и отидох в стаята ми. Одвесих (не се сещам как се пише) и отворих прозореца. Отворих си шкафа и Ена влезе. Седна до мен и почна да ме гледа. Клекнах и я вдигнах. Погалих я и тя почна да мърка. Целунах я по главата и я сложих на стола. Извадих си дрехи и обувки: