Звъннах на Хан и той ми вдигна. Разговора ни: Х: хейййй! Ф: здравейййй! Х: как си? Ф: добре съм! Искаш ли да излезем? Нямам работа... Вече. Х: ДА! Ф: хах... Добре къде ще се чакаме? Х:къде живееш? *Казах му* Добре чакай ме. Ф: добре ще те чакам!
Затворих и се зарадвах. Ф: ЕНААА!!!.... *Погледна ме* Познай!!! *Подскачах от радост* Ще се видя с Хани!!!! Най сетне!!!!
Ена също се зарадва и я гушнах. Облякох се и се сетих че не ми каза към колко часът ще дойде. Писах му и след 5мин ми отговори: към 12:00. Направих си нещо да ям все пак имах 30мин. Направих си това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Ена не беше гладна а само ѝ се пиеше вода. 'Дали да я взема?' питах се наум и я гледах как пие вода. Наядох се и отидох да се оправя. Бях готов. Облякох си това яке:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
*без дрехите само якето. Тоест с дрехи е но не с тези нямам снимки и ме мързи да търся. Искам такова яке за рождения ми ден!💗*
Отидох при Ена и ѝ казах че ще излизам. Тя мяукна че е съгласна и се сгуши в мен. Целунах я, сложих ѝ храна ако огладнее, сипах ѝ вода и ѝ дадох играчката ѝ. Отворих в стаята и тръгнах. Погледнах какво прави Ена. Спеше. Бях спокоен и тръгнах. Дават го да вали от 12:00 до 15:00 но се надявам да ни пропусне. Имаше два-три черни облака но нищо. Беше 12:01. Излязох и го видях да седи на пейката и да си гледа в телефона. Изтичах при него и го прегърнах. Видя ме, прибра си телефона и ме прегърна. Усетих как ме целуна леко но не казах нищо. Погледнах го и му се усмихнах. Той също. Х: много исках да те видя! Ф: и аз! Много ми липсваше! Х: и ти на мен! *Прегръщахме се през това време*
