През това време при Хан и Феликс:
След 1час се събудих и видях как Хан още спи. Погледнах колко е часът- 16:20. Навън вече беше греело слънце. Хан се събуди и ме погледна.
Х: здравей!
Ф: здрасти! Искаш ли да излезем? Вече не вали.
Х: добре! *Станахме, облякохме се и излязохме*
Заключих и слязохме надолу. Този път казах на Ена! Ходехме около магазините. От време на време сядахме някъде. И нещо ми привлече вниманието. Както винаги...
Ф: тези не ти ли приличат на....
Х: Лино и Хюнджин?
Ф: да. Това щях да кажа.
Х: не знам. Може би не са.
Ф: оф дано не е Хюнджин.
Х: защо? Нали го харесваш?
Ф: еми да но.... Той ме мрази няма да се зарадва ако ме види...
Х: Лино не те мрази ще му каже да не ти говори лошо ако почне да те обижда или друго.
Ф: добре. Дано е така!
Хан погледна нанякъде и аз също. Щяхме да пресечем но някой прегърна Хан.
Л: здравейййй!!!
Х: хей! Изплаши ме!
Л: извинявай зарадвах се... *Усмихваха си се а Хюнджин седя и ги гледаше*
Х: и аз се радвам да те видя!
Хю: приключихте ли?
Л: стига де. Казах ти да кажеш на Феликс и да спреш да мрънкаш!
*Погледнах въпросително към Лино*
Хю: не го харесвам и няма да казвам на никой нищо! Какво не разбра?
Л: еми разбрах че си лош с хората.
Хю: оф ще ме побъркаш!
Л: ама разбира се все аз няма ли кой друг да те побърка!? Видиш ми почваш 'ама все ме побъркваш' 'много си досаден' 'не ставаш за приятел'....
Хю: просто млъкни и спри да ми казваш да бъда с този идиот! *Посочи мен*
Стана ми тъпо че Хюнджин ме нарече идиот. Лино искаше да му стана гадже и явно за това прави така. Уж са нещо като най добри приятели но се карат. Видях как Хюнджин почна да ме гледа. Погледнах го а той само направи гнуслива физиономия и се обърна настрани. Стана ми още по тъпо и този път тъжно. Хан и Лино нещо си се смееха. Май на Хан не му пукаше че Хюнджин ме нарече идиот. Не беше нужно да стават гаджета след като и аз и Хан си признахме чувствата един към друг. Сигурно вече не ме харесва.
Хю: оф... Не те ли дразнят!? *Погледна ме*
Ф: еми не... Но не ми е приятно да ме игнорира... *Гледах към Хан* оф ако трябва ще си тръгна за да могат да са си заедно.
Хю: какво имаш предвид?
Ф: имам предвид че излязохме за да сме си ние двамата а не да се натискат и да седя отстрани. Тъпо ми е така.
Хю: аааа... Разбрах... Еми аз ще се прибирам омръзна ми да ги гледам.
Ф: сериозно?
Хю: какво?
Ф: не ти ли пика как се чувстват хората!?
Хю: вече нищо не ме интересува след като Джеонгин ме напусна! И без това ти си виновен за всичко!
Ф: хм ама разбира се... Винаги Феликс е виновен. Добре тръгвай си!
Хю: еми да ме беше целунал и да не беше казвал на Чанбин! Не можеш ли да си запушиш устата!?
Ф: сега за какво ми се караш!? Че те харесвам!? Еми за това нямаш приятели! Айде тръгвай си кво седиш и ми се заяждаш?
Хю: после защо те мразя... Еми защото съсипваш щастието на хората! *Тръгна си а Хан и Лино вече бяха някъде.*
