Седнах и почнах да гледам към улицата. Хюнджин ме гледаше и ми хвана ръцете. Погледнах го а той ми се усмихна.
Ф: какво искаш?
Хю: а не нищо.
Ф: добре.
Пак почнах да гледам и Хан дойде. Погледнах го а той се заговори с Хюнджин. Завъртях си очите и станах.
Х: къде отиваш?
Ф: където искам.
Х: какво му е?
Хю: не знам. И на мен не иска да ми говори.
Х: да не се сърди заради сексът?
Хю: защо му е да се сърди заради това?
Х: не знам. Да не е защото ние с теб го правехме и се гушкахме а той беше с Лино? И все пак той е с теб може да ревнува.
Хю: оф не знам не ми пука. Дразни ме!
Х: с какво?
Хю: не знам сърди се за тъпотии пък да не е искал и да си е тръгнал. Да живее тук но ако беше излязъл и ние щяхме. Абе да си ебе майката!
Ф: Благодаря за милите думи! *Погледнаха ме а аз си тръгнах с насълзени очи. Заключих се в стаята ми легнах на леглото*
Х: ол не си е бил тръгнал още..
Хю: остави го ще се оправи.
Х: не го ли обичаш вече?
Хю: не знам. Нали съм гадже с Минхо за кво ми беше да съм с него.
Х: не знам.. ще ходя да го видя.
Хю: абе остави го. Ще се оправи нали знае само да драматизира.
Х: ох... Добре..
Хю: май ще си ходя.
Х: защо?
Хю: е какво да правя тук? Оня смотльо се сърди, Минхо си е тръгнал и няма какво да правя.
Х: еми добре.
Хю: ти ще си ходиш ли?
Х: да. Ако Феликс не излезе някога ще си тръгна.
Хю: добре. Чао!
Х: Чао.
Хюнджин става и си тръгва а Хан застава пред стаята на Феликс.
Х: Феликс? Излез моля те.
Феликс не му отговаря а Хан се натъжава.
Х: може ли да вляза?
Пак Феликс не му отговаря и Хан отваря леко вратата.
Х: хей.. Как си?
Ф: зле..
Х: спокойно не мисли за това. Нали още имаш мен и Минхо. Хюнджин е гадняр нали ти казах.
Ф: но аз го обичам! И от къде да съм сигурен че и Минхо не ме използва?! Писна ми!! Аз го обичах! *Почнах да плача по силно а Хан седна до мен*
Х: не плачи! Ако и Минхо те заебе все още ще си имаш мен. Хюнджин ще се осъзнае и ще ти се извини.
Ф: дали? Поне да ми беше казал че ме мрази, да ме беше напсувал и да ме беше оставил като мръсно куче на улицата.
Х: ще говоря с него.
Ф: не... Остави.. вече няма смисъл.. през цялото време ме е използвал. Той обича Минхо не мен. Явно знае че съм толкова тъп да му се вържа и се е възползвал. От къде да съм сигурен че и ти няма да ме намразиш някой ден? За това нямам приятели.. не ги заслужавам!..
Х: ох.. ако искаш ще си тръгна за да се успокоиш и ще дойда когато си по добре.
Ф: сериозно?!
Х: какво?
Ф: вместо да ми кажеш нещо хубаво, да ме развеселиш, да ме прегърнеш или нещо такова ти просто ще ми кажеш дали да си тръгнеш! Абе.. добре тръгни си!
Х: сега какво ми се сърдиш? От къде да знам какво дати кажа? Страх ме е да не те нараня още повече!
Ф: ЕМИ НАЛИ СИ МИ ПРИЯТЕЛ И БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗНАЕШ КАКВО МЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВ!! *Почнах да му викам а той просто ме погледна тъжно и си свали ръката от мен*
Х: добре... Ще си тръгна.. ако има нещо ми пиши.
Стана и излезе. Почувствах се тъпо и пак почнах да плача. Прав е!.. не знае дали ще ме нарани когато ми каже нещо. Не чух вратата в коридора да се отваря и затваря след това. Може още да е тук. Станах и се затичах към вратата. Отворих и се огледах. Но го нямаше... Явно не съм чул. Натъжих се пак и седнах на дивана.
___________________________
Е така се чувствах днес!🙂🙃
Дата: 23.07.2023
Думи: 682
