Влязохме в училището. Отидохме при дирекцията. Там направихме всички простотии. Бий звънецът и с Хан влязохме. Хан е прав... Лудница е. Седнахме на чина му. Той седи сам. И госпожата влезе. Всички станаха и аз. Госпожата ме видя и ми се усмихна. Гспж: Здравей! Ти си Феликс нали? Феликс: Да... Гспж: Ела. *Станах и отидох* Представи се пред класът. *Представих се и Хан почна да ми се смее. Погледнах го и ми стана много смешно.* Гспж: Защо се смееш? Феликс: Смея се на Хан... *Продължихме да си се смеем и накрая седнах.* Ударих го леко и продължи да ми се смее. След 5мин спряхме да се смеем и госпожата почна да преподава урока. Минаха първите три часа и с Хан излязохме навън. Хан: ще ходим ли някъде? Феликс: не не ми се ходи. Хан: добре. Феликс: но... Ако искаш ти ходи и аз ще дойда!... Хан: не не спокойно и на мен не ми се ходи. Попитах те за да знам. Феликс: добре. *Усмихна ми се и аз на него*
...
Училището мина и с Хан се прибрахме по къщите си. Седнах на дивана и си оставих раницата. Бях много изморен. С Хан цял ден се лигавехме и щуряхме. Даде ми номера си. После ще му пиша. Отидох и се изкъпах. Седнах на леглото. Потърсих го. Преименувах го на 'Хани💗'. Облякох се и пак седнах на леглото. Облякох това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Писах му но той не го получи. Явно си е изключил интернета. Оставих си телефона и станах. Отидох в кухнята и седнах на стола. Извадих си една цигара и я запалих. Да... Пуша! След ситуацията с родителите ми бях много ядосан и почнах. И без това живея сам мога да правя каквото искам. Бях леко гладен. Станах и отидох да си направя нещо. Погледнах в телефона и още не беше получил съобщението. Загасих цигарата. Направих си това:
