Феликс: благодаря!...
Влязохме в училището. Отидохме при дирекцията. Там направихме всички простотии. Бий звънецът и с Хан влязохме. Хан е прав... Лудница е. Седнахме на чина му. Той седи сам. И госпожата влезе. Всички станаха и аз. Госпожата ме видя и ми се усмихна.
Гспж: Здравей! Ти си Феликс нали?
Феликс: Да...
Гспж: Ела. *Станах и отидох* Представи се пред класът. *Представих се и Хан почна да ми се смее. Погледнах го и ми стана много смешно.*
Гспж: Защо се смееш?
Феликс: Смея се на Хан... *Продължихме да си се смеем и накрая седнах.*
Ударих го леко и продължи да ми се смее. След 5мин спряхме да се смеем и госпожата почна да преподава урока. Минаха първите три часа и с Хан излязохме навън.
Хан: ще ходим ли някъде?
Феликс: не не ми се ходи.
Хан: добре.
Феликс: но... Ако искаш ти ходи и аз ще дойда!...
Хан: не не спокойно и на мен не ми се ходи. Попитах те за да знам.
Феликс: добре. *Усмихна ми се и аз на него*...
Училището мина и с Хан се прибрахме по къщите си. Седнах на дивана и си оставих раницата. Бях много изморен. С Хан цял ден се лигавехме и щуряхме. Даде ми номера си. После ще му пиша. Отидох и се изкъпах. Седнах на леглото. Потърсих го. Преименувах го на 'Хани💗'. Облякох се и пак седнах на леглото.
Облякох това:
Писах му но той не го получи. Явно си е изключил интернета. Оставих си телефона и станах. Отидох в кухнята и седнах на стола. Извадих си една цигара и я запалих. Да... Пуша! След ситуацията с родителите ми бях много ядосан и почнах. И без това живея сам мога да правя каквото искам. Бях леко гладен. Станах и отидох да си направя нещо. Погледнах в телефона и още не беше получил съобщението. Загасих цигарата.
Направих си това: