Чудех се дали да му звънна но се отказах. Станах и отидох в тоалетната. Оправих се набързо и отидох в стаята ми. Облякох си някакви дрехи и отидох в кухнята. Налях си шишето с вода и си взех раницата. Сложих го вътре също и слушалките, гланц, плик ако случайно вляза в някой магазин, мокри и сухи кърпи и нещо малко ако огладнея. Обух се и излязох. Тръгнах на някъде защото не знаех какво и къде ми се ходи. Надявах се някъде да видя Хюнджин и да поговоря с него или да видя Хан. Чудех се дали да си взема вибратор, да вляза в някоя тоалетна и да свърша набързо но все едно... Седнах в парка на една пейка и си извадих телефона. Видях че някой ми е писал. Погледнах и беше Минхо. За какво изобщо ми е писал?! 'Как си?' чудех се дали до му отговоря и го направих.
Чата:
Л: как си?
Ф: бива ти
Л: защо
Ф: няма значение
Л: еми ако искаш ми кажи аз съм добре
Ф: супер
Л: какво правиш
Ф: нищо навън съм
Л: къде си ако искаш да излезем заедно
Ф: еми добре в парка съм
Л: кой от всички
Ф: този срещу апартамента ми
Л: ок
Ф: ще идваш ли
Л: дап ако искаш да викна и Хан и Хюнджин
Ф: ол еми не знам както ти искаш
Л: кажи ми какво е станало
Ф: когато дойдеш ще ти кажа
Л: но те да дойдат ли
Ф: добре може
Л: добре до после
Ф: до после
Ох добре че е Минхо да ги викне сите с дето съм се скарал... Чудех се дали да си тръгна и да ги излъжа че съм се сетил че имам работа но се сетих че така мога да се скарам и с Минхо. Е освен ако и той не драматизира и не ме използва. Бях се наплашил за Хюнджин и за Хан... Не знаех какво да правя за това и не правех планове пък каквото стане. След 20мин Минхо седна до мен и ме погледна.
Л: как си бе?
Ф: добре... Ти?
Л: не беше ли бива?
Ф: е сега съм по добре.
Л: радвам се! *Целуна ме по бузата и ме погледна* Какво е станало? Кажи ми!
Ф: къде са Хюнджин и Хан? Не ги ли викна?
Л: казаха че след малко идват. Сега ми кажи какво е станало докато не са тук защото и двамата за клюкарки...
Ф: ох еми добре.. *разказах му всичко а той ме гледаше*
Л: Хюнджин е такъв! Ще се осъзнае и ще съжалява че го е направил. И при мен стана така когато бях с него. Каза ми всичко в очите и се нараних а после ми се молеше 1 час да му простя. А Хан може и да не ти се сърди за какво му е да го прави? Той те обича!
Ф: сигурен ли си?
Л: да! Ще видиш че всичко ще се оправи.
Ф: ох дано... *Прегръщахме се и от време на време се опитваше да ме целуне и тогава Хан дойде*
Х: хей! Какво правите по дяволите?! Ах как ми изневерявате!.. *усмихваше се*
Л: не ти изневерявам! Утешавам го.
Ф: да...
Л: тихо сега не е нужно да знае всичко. *Целуна ме а аз го ударих*
Л: защо ме удари?!
Ф: защо ме целуна?!
Л: не те целувам за първи път.
Ф: да но... Оф се едно...
Х: как си Ликс?
Ф: еми бива.
Л: не беше ли добре?!
Ф: хората си сменят настроението ако не знаеш! *Хан седна до мен и ме прегърна. Усмихна ми се и аз на него. Целуна ме и Хюнджин дойде*
_______________________________
Стана ми интересно🥲
Дата: 29.07.2023
Думи: 623
minsung69hyunlix ❤️❤️❤️
mango-tea123
LeeknowsCat0_0
ivananikolova0
hyunlix_and_jikook
HwangAni
Hwang_Nikol
EmmmaakaTa_69
charry_cat11
