Dance lovers |Minsung|

18

Това беше абсолютно прекрасно... - отиде пред него и клекна. - Но само едно не разбрах... Защо си толкова тъжен?

Ти... К-как... Как разбра? - Минхо малко се стресна от появата на Хан и разшири леко очите си, чувайки въпроса му.

Ами аз... - Хан седна пред него. - Не съм си тръгвал. Гледах те.

Но... Как успя да разбереш какво чувствам? Никой не е успявал досега... - малкия го гледаше шокирано.

Движенията ти... Не знам. - русокосият го погледна, просто беше разбрал. Или може би, защото чувстваше същото. - Бяха пропити с чувства.

Това не трябваше да го виждаш... И разбираш... - Лий наведе главата си забивайки погледа си в скута си. 

Отново нещо, което не трябва да виждам. - въздъхна и погледна нагоре. - И защо?

Защото това е единственият начин, по който мога да излея чувствата си без никой да разбира... Танците са нещо специално за мен... С тях ми е по-лесно да кажа нещо на някого с движения отколкото с думи, излезли от устата ми... Надявам се да не си разбрал дълбоката тайна скрита в танца... - Минхо вдигна главата си, поглеждайки го без никаква емоция. Чувстваше се толкова уморен. - Уморих се да се боря... Може би просто трябва да се откажа...

Хан беше разбрал всичко. Знаеше всичко. Беше му ясно и разбираше какво чувства. - За него ли? - наклони глава леко и погледна, повдигайки вежди.

Да... За това кой е... Кой е човека превзел сърцето ми... Надявам се да не си разбрал, защото сигурно след това няма и да искаш да чуеш за мен... - една сълза се спусна по бузата му най-после, показвайки някаква емоция. Тъга. Най-голямата емоция, която бе превзела тялото на Минхо в момента.

Тук вече не те разбрах.. Какво да разбера? Какво за него и защо да не искам да чувам за теб. Мислех, че разбра, че не съм един от онези хора, които зарязват някого лесно.

Повярвай ми... Ако разбереш кой е, наистина ще ме оставиш... Просто... Нека още малко се порадвам... На приятелството ни... Обещавам след състезанието да ти кажа цялата истина... - чернокосият не можеше повече. Трябваше да му каже, но определено след състезанието, защото поне искаше да сбъдне мечтата си да танцува с него. Ако не можеше да го има, просто щеше да се примири някак. До толкова се бе влюбил в него, че чак болеше.