Лий Минхо е 21 годишен студент, привлечен към танците. Не е популярен в университета, защото всички го отбягват понеже е хомосексуален. Единствените, които не го отбягват са най-добрия му приятел Хьонджин и момчето, в което е влюбено от година - Джи...
Джисънг се прибра набързо, а баща му отново му се скара, защото постоянно ходел по кафетата и не си седял в къщи да учи, а той учеше редовно. Така уикенда на момчето мина повече в танци, отколкото в учене, защото му бе писнало постоянно да му натякват.
От друга страна, Минхо дооправи набързо кафенето и затвори като се прибра у тях. Живееше сам, откакто се премести да учи в университета в Сеул, но това бе по-добре за него. Нямаше кой да му пречи, когато учеше и можеше да се разхожда гол из къщата, когато си поискаше. Уикенда на Минхо също мина в танци, но той го смесваше с ученето, разбира се, защото искаше да завърши с хубави оценки.
Дойде Понеделник и Минхо вървеше бързо по вече празния коридор с учебници в ръка. Бързаше да влезе в час, защото вече закъсняваше с цяла една минута.
Хан вървеше по същия този коридор, но беше сам. Откакто бе пристигнал на училище, беше умислен и не отразяваше никого.
И двамата бяха толкова отнесени, че дори не се забелязаха.
Минхо секунди по-късно се сблъска с Хан. Учебниците му паднаха на земята, а той тръгна да пада назад като стисна очи, в очакване тялото му да се сблъска със студения под.
Джисънг реагира много бързо и се протегна към момчето, чието име все още не знаеше. Успя да го хване и обви ръцете си около кръста му, като беше леко наведен напред и лицата им бяха много близо.
Здравей. - усмихна се широко, щом осъзна, че е попаднал точно на него.
Усещайки ръцете на кръста си и чувайки гласът му, Минхо отвори бавно очи и се загледа в неговите.
В Рая ли съм?
Чувайки това, по-големия се засмя и двамата все още стояха в тази поза. - Аз на Рай ли ти приличам?
Мъника се беше хванал здраво за ръцете му и не каза нищо. Просто продължи да се взира в очите му, в които сякаш потъна за миг.
Добре ли си? - Джисънг също го гледаше в очите и се усмихваше. Сега имаше шанс да види всъщност колко хубаво бе момчето, както и очите му.
Лий кимна бавно с главата си, все още без да продума нищо и започна да изучава цялото му лице, докато сърцето му биеше силно.
Сънг не спираше да се усмихва и да го гледа като даже се изкикоти.
Гледаше ме все едно съм извънземно. - започна да изправя телата им.
В този момент Минхо се осъзна и се изправи набързо, като се отдели от него. Веднага след това се изчерви и погледна встрани.
А-аз извинявай... Б-благодаря, че ме хвана...
В този момент двамата тръгнаха да клякат за да съберат учебниците, но удариха силно главите си, като Хан падна по дупе и се хвана за главата, изохквайки.
Боже! Добре ли си!? - Лий се притесни и тръгна да му помага, но се хлъзна на една от тетрадките и падна, озовавайки се върху тялото на по-големия.
Джисънг се засмя на всичко станало и без да иска сложи ръцете си на таза му.
Май и двамата сме непохватни. - погледна го. - Трябва да питам, ти добре ли си?
По-малкия потрепна щом Хан сложи ръцете си на таза му.
Д-да... Н-не... Д-добре съм... - горкия Минхо. Намираше се буквално върху момчето, което харесваше от толкова много време, а лицата им бяха прекалено близо, което караше сърцето му да бие много по-силно и бързо от предималко.
Добре, за къде бързаше така? - Хан му се усмихна мило като не спираше да гледа лицето му, осъзнавайки за втори път колко е сладичък.
Боже! - по-малкия се изправи рязко от него. - Закъснях за час! - погледна часовника си и се паникьоса. - С цели 15 минути!
Спокойно. - стана Джисънг и двамата събраха нещата му набързо. - Хайде, отивай. Ще се видим наоколо. - усмихна му се за пореден път.
Минхо се изчерви леко и каза набързо чао като хукна към стаята, в която трябваше да има час.
Хан също влезе в своята стая, в която имаше час и все още не спираше да мисли за сладкото момче, чието име все още не знаеше. Но пък беше наистина сладко и се усмихна на себе си при тези мисли. Беше забелязал как се изчервява и определено му допадна това момче.
Минхо цял час не внимаваше. Не спираше да гледа през прозореца и да витае из облаците. Всеки път щом се сетеше за това, което се случи в коридора, Минхо се изчервяваше и се усмихваше срамежливо.
Джисънг също не беше много на земята. И той не спираше да мисли за сладкото момче, чието име трябваше да разбере още следващия път, когато се видят.
♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
