Dance lovers |Minsung|

08

Хьонджин и Минхо влязоха в двора на къщата на Хан. Беше пълно с хора, а музиката беше усилена на макс. Минхо беше облечен в черни, тесни панталони, скъсани на колената, бяла тениска и отгоре карирана риза в червено и черно, на която ръкавите бяха навити до лактите. Хьон го бе накарал да отидат на партито и точно той се бе погрижил за вида му.

Джисънг се разхождаше за да поздрави всички дошли. Очите му мернаха двете момчета и веднага отиде до тях с усмивка.

Добре дошли. Радвам се, че дойдохте.

Виждайки колко много хора има, Минхо щеше да се обърне и да си тръгне, но щом видя по-големия и чу гласът му, се усмихна срамежливо и мисълта да си тръгне остана някъде назад.

З-здрасти.

Щом видя как отново се усмихва срамежливо, Хан се усмихна още по-широко и гледаше само него.

Хайде, елате вътре.

Двамата кимнаха и го последваха като влязоха в къщата. Там също беше пълно с много студенти. Сигурно целия университет се беше събрал тук.

Русокосия ги заведе до масата, където имаше храна и различни питиета.

Е, забавлявайте се. - обаче преди да е успял да го попита как се казва, изведнъж някакви момчета го задърпаха и изчезнаха в тълпата.

Двете момчета хапнаха малко, а през останалото време не спираха да си говорят за каквото им хрумне. По едно време на Хьонджин му се доходи до тоалетната и остави по-малкия сам. Нямаше минала и минута, когато пред него се разкри гледката на една кифла, бутаща се в Хан. Това накара Минхо да кипне от ревност и без да му мисли започна да се налива със соджу. Хьонджин се върна от тоалетната и реши да прави компания на приятеля си като също си сипа соджу и започна да пие. По едно време алкохола тъкмо бе започнал да хваща Минхо, когато Хьонджин го задърпа навътре в тълпата.

Какво правиш? - попита Минхо.

Състезанието започна.

Какво състезание?

Не знаеш ли? - Хьонджин го погледна очудено и просто продължи да го дърпа на някъде. - Който иска може да се състезава в танцов двубой срещу Джисънг. Победителя ще има възможността да го опознае. Трябва да участваш.

Забрави! - сопна се Минхо. - Нямам шанс срещу него. Едва ли ще победя.

Пред двамата се откри гледката на танцуващите Джисънг и едно момче. Минхо започна да се взира в тялото на Хан. Движенията, които правеше бяха толкова плавни и толкова великолепни.

Така се мина половин час, през който Лий не отделяше погледа си от него. Вече нямаше кой да излезе срещу Джисънг. Всички се бяха отказали, когато изведнъж Хуанг бутна Минхо, изкарвайки го пред тълпата, точно срещу русокосия.

Чернокосия нямаше избор. Вече бе избутан. Вече бе излязал и трябваше да танцува, иначе щеше да изглежда като загубеняк.

Хан се забавляваше много на състезанието, тъй като обожаваше да танцува. Бяха се изредили около 7 души, които не успяха да надминат движенията му. Русокосия чакаше някой смелчага да излезе и се усмихна в момента, в който срещу него се появи Минхо. Усмихна се и започна да пляска като заедно с него започнаха да пляскат и другите. Така пуснаха музиката и двамата започнаха да танцуват.

Лицето на Лий беше леко почервеняло заради изпития алкохол. Даваше всичко от себе си за да спечели. Искаше да го опознае ужасно много.

Когато музиката спря, дойде реда на диджея да обяви победителя, който отново щеше да бъде Джисънг.

Чернокосия тръгна да минава през тълпата, защото знаеше, че няма как да е победил, но думите на диджея го заковаха на място.

Този път нашия най-добър танцьор бе победен от това момче! Аплодисменти за победителя!

Минхо се обърна бавно към Хан и го погледна шокирано. Не можеше да повярва, че бе победил най-добрия танцьор в цял Сеул.

Джисънг го погледна и му се усмихна като му направи знак да го последва, тръгвайки през тълпата към втория етаж.

Лий само погледна към Хьонджин, който му правеше знаци да върви. Просто въздъхна и тръгна нагоре след Хан като хапеше леко долната си устна.

♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡