Dance lovers |Minsung|

13

Чувайки тези трите, мъника се изчерви. Едните бяха кръгли, а другото дълго. Представи си съвсем друго и леко се задави. Ах, какъв перверзник.

Всъщност... Искам просто вода.

Добре. - Хан се засмя и му наля една чаша вода. Върна се и остави чашата до Минхо, сядайки отново на стола пред него.

По-малкото момче грабна чашата на момента и направо я преполови.

Днес определено ми има нещо. - засмя се нервно и направо налапа цялата палачинка като по този напин бузките му се издуха.

Хан се усмихна на това колко сладък изглеждаше така и просто се подпря на ръката си, гледайки го. - Интересен човек си.

Минхо го наблюдаваше, докато не изяде палачинката и проговори. - Аз не мисля, че съм интересен.

На мен пък си ми много интересен. Ти защо мислиш обратното? - по-големият не спираше да го гледа и да се усмихва леко.

Обикновен човек като всички останали съм. Не виждам нещо интересно в мен. - Минхо също се усмихна.

Мм, аз намирам интересен към теб. - Хан се опитваше да му подскаже, че интересът му е малко по-специален.

Добре, но все още мисля, че не съм интересен. - каза Лий, но за жалост не успя да схване намека му.

В този момент телефонът му звънна, изписвайки името на Хьонджин и Минхо вдигна. След 5 минути разговор затвори и погледна Джисънг - Трябва да тръгвам. Глупака ще ме чака пред парка след 10 минути.

Ако нямаш нищо против, може ли да дойда и аз? Нямам какво да правя. - русокосия го погледна тъжно.

Д-да... Р-разбира се... - Лий се изчерви леко и отклони погледа си от него за да го скрие.

Добре, ще се облека набързо. Дай ми две минути.

Минхо кимна и стана като отиде да се обуе, а Хан се качи набързо горе. След няколко минути слезе, облечен в скъсани дънки и бяла тениска и се усмихна на момчето отсреща.

Ще тръгваме ли?

Минхо изчака по-големия да се обуе и тръгнаха към уговореното място. Времето беше прекрасно, подухваше лек вятър, карайки жегата да намалее. Скоро пристигнаха в парка и Хьонджин тръгна да прегръща Минхо, който веднага го спря и го погледна злобно.