Dance lovers |Minsung|

09

Двамата отидоха на балкона на втория етаж, където нямаше никой. Хан изчака по-малкия и щом се качи при него, се усмихна.

Все забравях да питам... Как се казваш?

Минхо се приближи бавно и застана до него като се усмихна срамежливо.

Минхо... Лий Минхо...

Предполагам, че знаеш, но, Хан Джисънг. - усмихна се русокосия и подаде ръката си. - Приятно ми е да се запознаем най-после.

Минхо хвана бавно ръката му, все още в шок от това, което се случи.

И на мен...

Много ме очуди щом излезе да танцуваш. - започна Джисънг. - Каза, че те е срам или много си искал да се опознаем?

Хьонджин ме избута. - чернокосия го погледна срамежливо. - Танцувах, защото бях пийнал малко... А и казах, че само от теб ме е срам...

Аз с какво съм специален? - погледна го очудено по-големия.

Просто все още не съм толкова добър, а не искам най-добрия да ме гледа преди да съм задобрял. - Лий се обърна към парапета и се облегна на него, поглеждайки към небето.

Ама ти сериозно ли? - ококори се Хан и отиде при него. - Току що ме победи и си още на това мнение? - засмя се.

От къде да знам, че нямаш пръст в това? - по-малкия не отделяше погледа си от небето.

От къде да знам, че би излязал и би танцувал толкова добре?

Отказвам се. - засмя се Минхо и го погледна.

А така. - усмихна му се русокосия и отиде да налее соджу в две чаши като му подаде едната. - За победителя. - усмихна се и вдигна чашата си за да се чукнат.

Лий се усмихна неловко и си чукна чашата с неговата, като след това я наддигна и направо я изпи на екс.

Ставаше нервен, когато Хан е около него, а сега след случката в съблекалнята беше още по-нервен. Чувствата му ставаха все по-силни с всеки един момент, когато беше близо до него и говореше с него. Всеки път, когато видеше прелестната му усмивка и чуеше звънкия му глас, Минхо се разтапяше.

Хан го забеляза как изпи соджуто наведнъж и се засмя. Стори му се сладко, защото забеляза, че беше и нервен.

Е, какво искаш да знаеш за мен? - подпря се на парапета и продължи да пие от чашата си.

А? Ааа... - засмя се нервно Лий. - Не знам... Каквото кажеш... - горкия Хан. Само да знаеше колко много иска да знае момчето за него.

Залога беше такъв : Ти питаш, аз отговарям. Честно казано се радвам, че го спечели ти, защото знам, че няма да ме питаш нещо откачено. - засмя се Хан.

От къде си сигурен какво ми се върти в главата? - намигна му чернокосия като си сипа още соджу, изпивайки една глътка за да млъкне.

Ами, не знам, но не ми изглеждаш като човек, който би искал да знае нещо много срамно или лично. - погледна го по-големия.

Колко ти е дълъг? - Минхо замълча за момент и отпи от соджуто.

Чувайки това, Хан го погледна очудено. - Искаш ли да го измериш?

Да ти се намира линийка или нещо друго? - усмихна се сладко Минхо.

Стаята на Джисънг беше наблизо и той отиде да вземе една линийка като минута по-късно се върна при него.

Заповядай.

Минхо взе линийката и се ухили като го погледна. - Готов ли си да го измерим?

Аз нямам против, но ти сериозен ли си?

Повече от сериозен. - приближи се по-малкия. - Готов?

Хан се засмя и сложи ръцете си върху копчето на дънките си като го откопча. След това хвана и ципа като вече част от боксерките му се виждаха.

Чернокосия се наддигна леко и хвана няколко косъма от косата му като ги измери.

6 сантиметра. - засмя се.

Русокосия започна да се смее, защото много добре разбра как се Минхо се избъзика с него и закопча дънките си. - Харесва ми чувството ти за хумор.

Бьонте. - Минхо се засмя с него. - Не съм чак толкова луд, спокойно. - усмихна му се.

♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡

Бьонте (Byuntae) - перверзник