Dance lovers |Minsung|

21

Да. - усмихна му се Джисънг. Беше избрал възможно най-страшния филм, който знаеше и това беше "The ring". - Дано да ти хареса. - само колко подъл беше да му пусне този филм, особено като знаеше, че го е страх. Но нямаше да се откаже.

Да видим какъв ще е. - усмихна му се Минхо и взе купата с чипса, поставяйки я между тях, започвайки да си хапва.

Хан пусна филма и също си взе от чипса. Повече гледаше реакциите на малкия, отколкото самия филм. Много му се искаше да види как ще реагира.

Почти половината на филма мина и за сега не се случваше нищо. Минхо гледаше с интерес и си хапваше чипс, обаче като бръкна в купата тя вече беше празна. Остави я на масата и се намести по-удобно на дивана, забивайки отново погледа си в телевизора. Скоро започна интересната част. Хан не отделяше очите си от малкия, забелязавайки всяка негова реакция, която за сега приемаше доста добре. Помисли си, че няма да го уплаши толкова много и просто се загледа във филма, защото дълго време не видя никаква реакция от него. Жената от филма изгледа една касета, на която имаше различни гнусни неща. Когато касетата свърши, телефонът на жената позвъня и тя вдигна, от другата страна чувайки се как някой шепне "7 дни". Разговорът приключи, а Минго целият настръхна, разтрисайки тялото си.

През тези 7 дни във филма се случваха много странни неща и чернокосият едва издържаше да не стисне очите си, но когато дойде седмият ден просто не издържа. Виждайки как телевизорът се включва сам и как грозно, мокро и страшно момиче излиза от кладенеца... Виждайки как вода излиза от телевизорът и това момиче буквално преминава през него... Виждайки даже как сякаш се телепортира към жената, Минхо така се изплаши, че изкрещя и размята ръце, сгушвайки се в Хан от страх.

Русокосият така се беше загледал, че се изплаши повече от мъника, отколкото от филма. Засмя се леко и го гушна. - Спокойно де.

Защо страшееен.. - измрънка Лино и го гушна по-силно.

Нали ти казах, че такъв ще пусна. - Джисънг се засмя отново. - А и нищо от това не е реално, няма от какво да се страхуваш. - галеше го по главата нежно и също го гушна по-силно.

Мислех, че си размислил. - в този момент Минхо чу писък и гушна по-големия с всичка сила. - Спри гооо!

Какво, защо? - нарочно не го спря, правейки се на ударен. Вместо това го гушна още повече и се намести по-хубаво, слагайки го в скута си, докато се гушкат. Боже, не вярваше, че този план изобщо ще проработи.