Dance lovers |Minsung|

20

И като живееш сам, сам ли пиеш? - Хан отпи още един път, но този път погледът му седеше върху сочните и червени устни на Минхо. Не отделяше очи от там, взирайки се като хипнотизиран.

Пил съм само два пъти. На партито у вас и преди 4-5 месеца. Първото напиване беше брутално и Хьонджин вече ме държи изкъсо заради него. - засмя се. - Горкия, карах го да идва в 4 сутринта до парка, защото съм бил по боксерки... Не питай какво се е случвало, не искаш да знаеш. - засмя се отново и отпи като пак облиза устните си. Изобщо не осъзнаваше какво причинява на Хан само с това единствено движение.

Сега ми стана интересно. - Джисънг облиза своите устни, все още гледайки неговите. Побъркваше го, но щеше да запази самообладание. Не искаше да направи някоя глупост и да стресне малкия. - Кажи ми.

Напих се заради момчето, което харесвам. Хьонджин ми каза, че е в парка с едно момиче и аз разбира се изревнувах, решавайки да пия. Три часа по-късно бях в парка по боксерки и крещях името му. Звънял съм на хьонг да му рева по телефона и така той дойде да ме прибере. Исках да пия още, но той не ми позволи. После ми каза, че разбрал нещо за момичето, а именно, че се е оказала негова братовчедка. Доволен?

Крещял си името му? А той чу ли те? - попита Хан. - Хмм, това е странно. - спомни си, че веднъж беше с братовчедка си в парка и някакъв беше викал, но не бяха чули какво точно.

Ако беше чул, нямаше да сме може би приятели в момента. - Минхо се усмихна леко.

Човече, сериозно, не мога да разбера какви връзки и схеми въртиш... - не спираше да го гледа. - Този човек сигурно ще се окаже някой от тайните служби ако разбера кой е. - след последното изречение изпи голяма глътка от чашата, изпивайки малкото останало вино в нея.

Хей! - Лий се намръщи. - Не мога просто ей така да отида и да му кажа "Хей, харесвам те от една година". Искам първо да се опознаем. Предполагам, че с времето може и да стане нещо, надявам се. До тогава просто ще чакам и няма да се отказвам. - Минхо също го последва, изпивайки останалото вино в чашата си, като си наля още. - Искаш ли още вино?

Да. - усмихна се русокосия и подаде чашата си, Минхо наливайки му. - Ама, така го обясняваш, че все едно като разбера аз и ще дойде края на света. Не ти казвам да отидеш да му кажеш, а да кажеш на мен.