Лий Минхо е 21 годишен студент, привлечен към танците. Не е популярен в университета, защото всички го отбягват понеже е хомосексуален. Единствените, които не го отбягват са най-добрия му приятел Хьонджин и момчето, в което е влюбено от година - Джи...
Следващия час Минхо имаше физическо и се облече в спортния екип, който се състоеше от тениска и шорти.
В междучасието Хьонджин едва не го наби, само защото момчето не му е разказало какво се е случило. От къде знае Хьонджин? Когато Минхо бързаше по коридора, той вървеше зад него и се опитваше да го настигне. Обаче, щом видя Хан, се скри и извади телефона си, снимайки абсолютно всичко. След това, разбира се, го прати на Минхо в междучасието.
Сега двамата се намираха в салона по физическо и загряваха, когато изведнъж влязоха Хан и целия му клас, придружени от техния треньор. Явно часът им ще бъде смесен.
Джисънг първо не забеляза Лий, защото веднага го задърпаха да играе. Скоро викнаха и другия клас да се присъедини към играта и това беше момента, в който забеляза по-малкия и му се усмихна.
Минхо се изчерви, но все пак отвърна на усмивката му. Хьонджин не спираше да го разпитва за подробности и така мина половината час.
Както двамата си седяха на пейката и си говореха, Минхо не забеляза как топката хвърчи право към него. Скоро тя се заби в лицето му, разбивайки носът му, от който моментално започна да тече кръв, цапайки екипа му.
Понеже Хан беше този, който запрати топката без да иска натам, щом видя какво стана хукна паникьосан към него.
Боже, съжалявам! - веднага му даде една хавлия да сложи на носа си като тръгна да го води до офиса на сестрата.
Хан го държеше за едната ръка и през цялото време не спираше да му се извинява.
Наистина съжалявам...
Минхо държеше хавлията на носа си и тайно се усмихваше на това колко сладък е Хан, когато се притеснява.
Спокойно, на всеки се случва. По-добре ти, отколкото някой друг да ме цапне. Едва ли друг би дошъл да се извини, че чак и до сестрата да ме заведе. - Минхо махна хавлията замалко от лицето си и му се усмихна, но веднага потече кръв и се наложи пак да я сложи.
Джисънг го гледаше виновно и щом Минхо махна хавлията, се усмихна леко, но пак го погледна виновно и отново започна да говори и да се извинява.
Извинявай... Просто се чувствам ужасно, защото те боли заради мен...
Двамата най-после стигнаха до сестрата и влязоха в кабинета. Хан обясни какво е направил и жената накара Минхо да легне, като започна да му слага разни неща в носа и да проверява дали има нещо счупено.
За щастие нямаше нищо счупено, но сестрата му каза, че трябва да остане и да полежи поне до края на часа. С тези думи излезе от стаята и остави двете момчета сами.
Джисънг седна до по-малкия и отново го погледна със същия виновен поглед. Беше виновен, да, но в този момент беше толкова сладък, че приличаше на малко кученце, което току що е направило някоя беля, за която ще му се карат.
Минхо се задави със собствената си слюнка, виждайки колко сладко изглежда така и започна да кашля.
Добре ли си!? - извика по-големия и стана. - Искаш ли нещо!? Вода!?
Лий само кимна бързо с глава и се изправи леко.
Хан веднага му наля една чаша с вода и му я даде като седна до него и все още го гледаше стреснато.
Минхо изпи цялата чаша с вода, след което я остави настрани и пак легна.
Май искаш да ме убиеш. - засмя се.
Аз... Прав си... Днес много неща направих... - русокосия погледна надолу и говореше тъжно, защото мразеше да наранява някого.
Ама аз се шегувах! - Минхо се изправи веднаха, макар че трябваше да лежи още. - Виж... Ако това е начина да се видим, тогава ме удряй по-често. - засмя се отново.
Какви ги говориш? - Джисънг се очуди от думите му и го погледна шокирано. - Винаги можем да се видим и без удряне. Виж, довечеря ще правя парти. Ако искате с твоя приятел елате.
Сега Минхо беше този, който гледаше шокирано. Нима русокосия за първи път го покани на едно от партитата си?
Ти... - посочи го. - Каниш мен... - посочи себе си. - На партито ти? - все още го гледаше шокирано.
Хан се засмя. - Сега май аз те шокирах. Ами, то всички, които искат са поканени, а не определени хора.
Това не го знаех... - измрънка чернокосия. - Но не мисля, че ще дойда. Няма какво да правя там.
Защо? - Джисънг го погледна разочаровано. - Ще се... - направи кратка пауза. - Радвам да те видя там...
♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
