Dance lovers |Minsung|

22

На сутринта Хан се събуди, гушкайки Минхо. Спомни си снощи как той дойде за да му каже, че иска да спи при него и се усмихна, гледайки сладкото му спящо личице.

Мина се половин час, през който Джисънг не спираше да гледа по-малкото момче и да се усмихва като идиот. Скоро по-малкия отвори бавно очите си и се прозя като гушна тялото на Хан по-силно, навирайки се повече в него сякаш щеше да избяга и ги затвори отново. Русокосият се усмихна широко на действията му. Беше ужасно сладък, но тъкмо щеше да го гушне по-хубаво, когато Минхо се усети, че това не е възглавницата му. Отвори рязко очите си и виждайки Хан, изкрещя и се отдръпна от него, падайки от леглото.

Аууу...

Какво по... Добре ли си? - Хан го погледна притеснено.

Аз... Да... Забравих, че не съм сам... Извинявай. - чернокосият се изправи и потърка дупето си. - За гушкането... Не го разбирай погрешно... Просто не мога да спя без да гушкам нещо...

Джисънг се намуси само и направи тъжно лице. - Тъкмо тръгнах и аз да те гушкам по-хубаво, но ти се уплаши от мен...

Извинявай. - каза отново малкия, изчервявайки се леко и отиде до него като го гушна набързо, секунди след това отделяйки се.

Хан обаче не беше на същото мнение и бързо улови ръката му, дърпайки го силно нарочно, за да падне върху него. - Бях ли добра възглавница? - попита, усмихвайки се леко.

Лино се изчерви на момента, когато се строполи върху тялото му. осъзнавайки колко близо са лицата им. - Ъ-ъм... Ъм... Д-да...

По-големият се усмихна широко на отговора му. - Ще ти бъда възглавница явно още няколко дни ако ти пускам страшни филми вечерта. - засмя се.

Стига де... - каза тихичко Лий и го удари леко по ръката.

Русокосият сложи ръката си на бузата му и с палеца си го погали. - Изгеждаш толкова хаотичен и в същото време сладък.

Минхо потрепна от допира му и прошепна тихо. - Какво...? - сякаш му се беше причуло и искаше Хан да повтори за да разбере.

Толкова си хаотичен и сякаш изгубен някъде из света, но в същото време сладък. - повтори се по-големия, усмихвайки му се отново и говорехки нежно.

Минхо си отвори устата да каже нещо, но в този момент Хьонджин връхлетя в стаята му.

Минхо тря-... Опа... Извинете... - изчерви се леко и изхвърча от стаята, слизайки в кухнята.