Лий Минхо е 21 годишен студент, привлечен към танците. Не е популярен в университета, защото всички го отбягват понеже е хомосексуален. Единствените, които не го отбягват са най-добрия му приятел Хьонджин и момчето, в което е влюбено от година - Джи...
Аз трябва да тръгвам. Приятна разходка, чао. - каза набързо Хьон и тръгна преди някой от тях да е успял да каже нещо.
Този... - Лий прошепна и го гледаше злобно как си отива.
Ама защо си тръгна така?
Защото е намислил нещо, за което ще съжалява много. - Минхо каза през зъби и беше готов да отиде и още сега да му скочи на бой.
В опита си да го погали, ръката на Хан мина първо през дупето на по-малкия, погалвайки го, после се качи на гърба му, погалвайки го отново. Минхо потрепна при допира му и се обърна към него, свеждайки глава виновно. Приличаше точно на някое животинче, на което са му се скарали, защото е направило беля.
Защо винаги реагираш така? Толкова ли е зле да останеш с мен...? - Хан го погледна жално.
Извинявай, хьонг... Не исках да прозвучи така...
Ами тогава? Винаги можеш да кажеш на някого ако не искаш да бъдеш с него. - все още го гледаше по същия начин.
Аз искам! - Минхо рязко вдигна главата си и го погледна. Едва не се задави, виждайки отново тази сладка физиономия.
Сигурен ли си? - Хан се доближи.
Д-да... - Минхо отново намали тона си и погледна срамежливо.
Добре, къде ти се ходи? Искаш ли нещо за ядене? - по-големия се усмихна и му разроши косата, засмивайки се.
Минхо я пипна веднага след това и се усмихна глуповато. Толкова бе влюбен в по-големия, че всичко му се струваше като Рай, когато беше близо до него.
Кимбап... - измрънка и коремът му изкъркори.
Оо, гладен си. - Хан не спираше да му се усмихва. - Хайде тогава да ядем кимбап.
Двамата се насочиха към най-близкото заведение за да си поръчат. Хан имаше план как да накара това момче да се влюби в него. Вече беше сигурен, че нещо се зараждаше между тях.
Когато седнаха в заведението, Минхо започна да се оглежда като малко дете и не спираше да се усмихва. Не бе ял кимбап отдавна, а това му беше любимата храна. Сега се радваше много, че най-после ще го опита отново. Колкото до Хан, той си нямаше и на представа, че по-малкия отдавна е влюбен в него.
Значи обичаш храна? - попита го Хан.
Дап. - Минхо кимна и се усмихна широко. - Обожавам кимбап.
Какви са ти другите интереси освен танци и храна? - по-големия подпря главата си на дланите си и се загледа в него.
Обичам да пея и да снимам също, но в момента имам един определен интерес към нещо, което едва ли би ми омръзнало някога. - Лий говореше замечтано.
Хан се усмихваше на това колко сладък бе така и не отделяше погледа си от лицето му.
Така ли? И какво е то?
А? - чернокосият се върна в реалността и се изчерви леко. - Няма да ти кажа. - изобщо не искаше да му казва, че това, за което говори е самия Хан.
Ами защо? Първо ми казваш за това, после не искаш. - намуси се. - Не е честно.
Защото не искам никой да знае все още. Може би някой ден ще разбереш. - Минхо се усмихна леко и в този момент кимбапа дойде, карайки го да се усмихне широко отново. Веднага си взе едно, хапвайки го цялото.
Хан го погледна и леко се засмя като го видя как го лапна цялото.
Защо не сега? Какво ти пречи да ми кажеш? Или ми нямаш доверие все още?
Лий изчака да си преглътне парчето, след което проговори отново. - Не е до доверието...
Ами какво тогава? - русокосият каза с пълна уста, защото бе започнал също да яде докато го чака.
Минхо се изсмя леко, виждайки го така, след това прочисти гласът си и отново проговори, вече съжалявайки, че ще му каже. - Харесвам някого...
Ооо! - Джисънг го погледна заинтересовано. - И кой е той? - вече знаеше, че може спокойно да го попита, тъй като Минхо не криеше, че е гей. Това всъщност беше много голям плюс за Хан, само Минхо трябваше да разбере, че и Хан е гей и тогава нещата щяха сами да се оправят. Колкото до това, само един от най-близките приятели на русокосият знаеше това.
♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
