Лий Минхо е 21 годишен студент, привлечен към танците. Не е популярен в университета, защото всички го отбягват понеже е хомосексуален. Единствените, които не го отбягват са най-добрия му приятел Хьонджин и момчето, в което е влюбено от година - Джи...
На сутринта Минхо се събуди с огромно главоболие и се огледа, забелязвайки че това не е неговата стая. Погледна тялото си и видя, че е само по боксерки, а празното място на леглото до него бе намачкано. Ясно си личеше, че някой е спал при него.
Изведнъж спомените от снощи го връхлетяха, но за негово щастие си спомняше само до там, където Хан си сваля тениската и му казва, че трябва да поспи.
Минхо се изчерви и стана бавно от леглото като се облече и реши да потърси Хан за да му благодари.
Джисънг беше на долния етаж и беше направил палачинки за закуска. Беше натъпкал в устата си една, намазана с шоколад и си ровичкаше из телефона.
Хьонг? - проговори несигурно Минхо като разроши без това рошавата му коса и го гледаше сънено.
Бузките му все още бяха зачервени заради срамът, който изпитваше. Тих стон излезе от устните му, породен от ужасното главоболие.
Какво се е случило снощи?
Хан се обърна към него и преглътна парчето палачинка.
Добро утро. - усмихна му се. - Ами, напи се и твоя приятел си беше тръгнал. Не намерих телефон у теб, не знаех къде живееш и просто спа у нас. - засмя се.
Не си спомням какво е станало след като ми каза, че трябва да поспа. - Минхо се тросна на стола до него. - Главата така ме болииии. - изстена отново от болката, която изпитваше.
Може ли да ми кажеш какво е станало? Не съм направил някоя глупост, нали? Хьонг ми каза, че когато се напия ставам много мил и искам да гушкам хората, но не съм направил нещо, нали?
Хан стана да търси хапче и го слушаше докато говореше. Понеже беше с гръб към него, се усмихна при спомена за целувката. Определено нямаше да му каже това... Или как го беше нарекъл.
Да, гушна ме, но само докато те носех към леглото и после заспа. - обърна се към него вече взел хапчето за глава.
Ох... - Лий изпусна тежка въздишка и му олекна при чутото. - Радвам се, че не съм направил някоя глупост. Извинявай. - усмихна се неловко.
Джисънг се засмя и седна срещу него като му подаде хапчето. - Какво имаш предвид под глупост?
Благодаря. - мъника взе хапчето и го изпи. - Ами, нямам си и на представа какви глупости, но предвид това какъв ставам, когато се напия. Джини каза, че съм се опитал да го целуна. - засмя се, но секунди след това усмивката му замръзна и погледна по-големия с разширени очи. - Н-не съм... Н-нали?
Казах ти, че заспа почти веднага. - русокосия се засмя на реакцията му. - Не си, спокойно. - долен лъжец.
Сигурен ли си? - Минхо го гледаше сериозно и притеснено.
Ама ти какво? Искаш да ти кажа, че е станало ли? - отново се изкикоти Хан.
Аз, ъ, не! - чернокосия почервеня отново. - Просто исках да съм сигурен.
Бъди сигурен, че нищо друго не е ставало. Ти пък, и да е станало какво? - Хан каза малко по-тихо и се усмихна.
Как какво!? - Минхо едва не изписка и го погледна срамежливо. - Криеш ли нещо от мен?
Не бе, шегувам се. - Джисънг започна да се смее на реакцията му. - Бъзикам те, спокойно.
Смешно ли ти е, а? - Лий скочи да го бие, но разбира се го удряше леко и на моменти го гъделичкаше.
Ахахахаха, стига деее. - по-големия стана от стола и започна да върви назад. - Спри сеее.
Нямаааа. - Минхо продължи да го гъделичка като вървеше напред към него и се смееше.
Хан вървеше назад в опит да избяга от гъделичкането, но накрая гърбът му опря стената.
Сега няма къде да ми бягаш. - подсмихна се чернокоското.
И какво ще направиш? - Джисънг също се усмихна.
Минхо се доближи до ухото му и прошепна. - Ще те гъделичкам.
Не можеш. - Хан също прошепна и преди Минхо да е направил нещо, той...
Следва продължение...
♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
