Лий Минхо е 21 годишен студент, привлечен към танците. Не е популярен в университета, защото всички го отбягват понеже е хомосексуален. Единствените, които не го отбягват са най-добрия му приятел Хьонджин и момчето, в което е влюбено от година - Джи...
Слушайки дълбокото описание, Хан изпсува на ум. Описваше го като такъв добър човек и толкова мил, че чак завидя. Наистина се беше влюбил, щеше да бъде много трудно да го накара да го забрави. Само ако знаеше, че ще се състезава със себе си... Хан въздъхна.
Значи сте общували? Нямаш намерение да ми казваш кой е, но от описанието разбирам, че си наистина влюбен, което е сладко. Знаеш ли ти какъв си за него?
В-влюбен? - Минхо така се изчерви, че сигурно заприлича на домат. - Предполагам просто приятел... Но няма да се откажа от него, макар да не е гей... Ще се боря до край... Искам да го спечеля...
Той не е гей? - по-големият го погледна очудено. - Колко точно искаш да го спечелиш?
Ужасно много. Толкова много, че в момента едва се сдържам да не направя най-голямата простотия... - Лий не спираше да го гледа в очите.
И каква е тя? - Хан го гледаше право в очите, без да отмества погледа си дори за секунда. - Кажи ми...
Да го... Целуна...
Чакай, в момента? Но той тук ли е? - Хан започна да се оглежда, но не видя младо момче никъде и върна погледа си върху него. - Как така? - не разбираше какво има предвид.
В този момент едно момиче изписка и дойде на тяхната маса, ухилено до уши и леко изчервено. - Джисънг оппа, може ли автограф?
Минхо така се издразни, но реши да пийне малко сок, вместо да си отвори устата и да разкрие на Хан, че го харесва. Русокосият от друга страна направо искаше да стане и да си тръгне, но трябваше да се успокои. Изпсува на ум и просто направи каквото искаше момичето, усмихвайки се фалшиво, за да се разкара по-бързо и да ги остави. Тя си тръгна доволно, а Минхо направи намръщена физиономия и изпуфка.
"Джисънг оппа, може ли автограф?" Направо ме изчукай. - Минхо преправи гласът си и повтори думите ѝ, добавяйки още нещо с видима досада.
Хан го погледа очудено и за момент си помисли, че го нарича така, но след като чу следващите думи, въздъхна. - Съжалявам за това... Но никога няма да им се отвори парашута ако си мислиш това.
Толкова са дразнещи. - изпуфка за пореден път Лий. - И защо да не? Все ще си намериш някое хубаво момиче, което определено няма да се държи като тази. - усмихна се леко, прикривайки идеално тъгата си.
Оф, не искам тях. - Хан се опита да му намекне, че не иска момичета, а момчета. - Никога не съм имал приятелка. Почвам да си мисля, че и аз съм гей. - засмя се.
Хаха, много смешно.
В този момент телефоните на двамата звъннаха и те се спогледаха като вдигнаха. След секунди затвориха и проговориха едновременно.
Трябва да тръгвам. - засмяха се и продължиха. - Треньора ме вика. - казаха отново в един глас и спогледаха очудено. - Зала 102. - решиха да пробват отново за да се убедят, че е просто случайност, но щом казаха една и съща зала замръзнаха на място. Постояха така няколко секунди и Минхо реши първи да проговори.
Това е странно.
Да... - засмя се Хан. - Ти танцуваш, нали? В танцова група ли си?
Да... И явно ни викат на едно и също място... Но това е странно, защото до сега не са ни викали така.
Нека проверим. - каза Хан като се изправи заедно с по-малкия. Плати храната и се запътиха към училището си.
Скоро двамата стигнаха, изкачвайки стълбите до въпросната зала и влязоха вътре. Видяха отборите си строени заедно с треньорите им и за момент се стъписаха. Треньорите им казаха, че са видели клип на тях двамата как са се състезавали и са им дали идея да съберат двата отбора. Така и двамата се наредиха до отбора са и треньорите започнаха да им обясняват.
Както вече казахме, мислим да ви съберем в един отбор. Ще се състезавате по двойки, но има едно изключение. Лидерите винаги танцуват заедно, за това ще ги помолим да пристъпят две крачки напред. - обясни набързо единия треньор.
Минхо си помисли, че пак ще танцува с поредното момче, но когато мина с две крачки напред и се обърна към другия отбор се стъписа. Изобщо не очакваше Хан да е лидера, макар че се подразбираше, понеже беше най-добрият танцьор в цял Сеул.
♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡
Не се сдържах да не пусна още една глава. Написах я набързо и се надявам да няма някакви грешки. Надявам се да ви хареса!❤
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
