С кого да те споделя, моя любов.
С кого да поговоря за росата всяка сутрин.
С кого да излея капките си събран дъждец, събиран в мрачни дни.
С кого да разгадавам гатанките, мислите ти, мистериозност мила, като дори усмивката ти не мога да опиша.
Как да се сдържа, смеха си да не изкажа, сълзите си да не изплача.
Как очакваш ти да не споделя откритието си, изгарящо ми и душата и словата.
Та ако не мога с никой да те разделя, позволи ми поне в стиховете да те съхраня.
Дай ми поне отговорите, за да те разбера, за да те запазя в джобчето ми малко като откритието ми най-голямо.
Моля те, мистериозност моя, позволи поне мъничко да те разгадая, да те сглобя и никога да те не забравя.
Защото с кого да те споделя, ако и словата ми ги няма.
Чудотия, за която дори хиляда мозъка не стигат, ама според теб само химикала предостатъчно красиви мисли има.
Добре че ти си тук поне мастило мое, мой добър приятел, размислите ми да подредиш, да ме успокоиш.
Apr 24th, 2018
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
