За моята луна.
За моята луна, думите не ми достигат.
Тя е толкова недостижима, побъркваща, но и красива.
Лута се в съзнанието ми, обърква ме тотално, вбесява ме дори, но в крайна сметка, в душата ми без блясък, ада сътвори.
А да е тъй зашеметяваща, понякога се чудя дали от сън ще се събудя.
Реалността превръща се в илюзия, а сърцето ми пагубно се връща.
Към тази мистериозност тъжна, която и в съзнанието ми ме поглъща.
Луната спътница, за нея думи нямам, за нея само обожание и възхищение, в ума ми друго няма.
Jul 31st, 2019
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
