Добре.
Не ви разбирам логиката аз.
Защо отново ме оставяш сама в този късен час.
Думите за вас май излизат едно голямо нищо.
Обещанията са призрак, преминаващ, чакащ пак за помоща неидваща.
И в миг ръката да протегне, благоразумния човек, се спира.
Та къде се дяна този призрак, изчезна за секунди като есента през зимата.
Ала как да разбере малкия човек, че той е още там на сантиметър разстояние от ръката на човек, за която думата не значи нищо.
Още една крачка вяра, една ръка желание и една душа любов, биха били достатъчни.
Dec 7th, 2018
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
