Разходка.
Разхождахме се в парка, нищо необикновенно.
Ала причината ни не беше тъй обикновенна.
Звездите ни отведоха натам, да ни пленят в магия чудодейна.
Стигнахме далече, чак до плажа, за да видим нашата мечта във океана.
Видяхме и за миг новата ни пейка, голяма гума, тъмна, мръсна, сложена за нас.
Усещаше се само дима от цигари, океанския бриз и неговото естествено ухание.
Звездите светеха ярко пред очите ни, а ние гледахме и чакахме да ги видим как ще паднат.
Незнайно защо, но на мен гледката от пушещия мъж до мен, гледайки с пълен интерес към звездите, ми бе много по-любопитна.
Ала разликата беше там, че той чакаше да види падаща звезда, за да си пожелае някоя несбъдната мечта, а аз го гледах и сбъдвах вече една.
Прекрасен спомен, вечен като звездите на небето, като любовта ми в сърцето.
May 7th, 2018
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
