Виж, не ти се сърдя.
Знам, че просто си такъв към мен.
В единият момент ми казваш, че много ме обичаш като човек, душа, естествено не като жена за теб. Ставам, правя ти кафе, събуждам те с целувка и усмивка на лице. Няколко часа по-късно ти избухваш за нещо дребно, нещо с което съм те издразнила и ми казваш тръгвай си, не искам да те виждам повече, не ми пиши, толкова ли си куха, че не разбираш и не ме научи вече. И аз се затварям, плача вътрешно и си тръгвам и все се надявам, че ще размислиш, ще ме потърсиш да се извиниш, ама това е проблема, ти никога не би.
И не ти се сърдя, просто си такъв, уж ме обичаш, но с хората на които държиш и не искаш да загубиш не се отнасяш така. Затова може би не ме обичаш толкова колкото твърдиш.
Но няма проблем, не мога да те променя, но и не мога да се примиря с това.
Не мога да продължавам да го търпя, затова си тръгвам, ако ме потърсиш сигурно ще ти откликна не се тревожи, но засега ме няма.
Jan 14th, 2021
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
