Честно казано не знам какво да кажа.
Просто ме изнервя дори малкото внимание, което й обръщаш. Начина, по който леко я докосваш пред очите ми, а знам, че само това е достатъчно да я омаеш.
И в един момент аз спирам да се чувствам на мястото си и се мразя.
Защо ли?
Защото вместо да дойда, да те целуна и не пусна, да докажа, че си мой.
Аз сядам отстрани и те гледам как седиш с нея още повече.
Дърпам се сама и страня, защото по някаква причина не се чувствам комфортно в присъствието на шибаната ми любов.
Защото емоциите ми се включват толкова бързо с такава сила, че за да не те ударя с тях, решавам да поемам ударите сама, лека полека.
За какво не съм една луда, дива да не те пускам и ако някоя се приближи да те целувам.
Не знам просто се мразя понякога.
Mar 2nd, 2019
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
