Изпепеляваща нужда.
Сини тъжни, леко луди очи
Голяма мистериозност
Иска ми се да чуя и усетя това, което се надявам, че е истина.
Надявам се всичките ми мисли и емоции да не се окажат просто фиксирана идея за някой и нещо, която е просто нереална.
Не искам да де изгубя някъде по пътя към красивото.
Не искам да разбирам, че то не е толкова красиво, колкото го виждам.
Не искам да разбирам, че всъщност съм била една фигурка, която местиш по дъската, както искаш.
Може би никога няма да узная истината, дали съм се самозалъгвала, дали съм замъглявала погледа си или съм била напълно права да се притеснявам, че ще бъда пак разочарована.
Не мога да си обясня и влечението, който имам към студената кристално синя сила на леда.
Който така умело се опитвам да разчупя, да го накарам да се разтопи за мен, да видя какво ще остане след него.
А аз единствено се губя и не разбирам упоритостта и тъгата, замислеността и загадъчността му.
А за моите въпроси, отговори няма и моите мисли се въртят в кръг и няма и да спрат.
Ти си единствения, който може да ги замрази и подреди.
Чакам деня, в който ще видя тази светлина и топлина, която се надявам, че съществува.
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
