Трябва да те пусна.
Мисля, че е крайно време.
Като не те виждам се чувствам добре, имам чувството, че съм те пуснала.
Като те видя не искам пак да съм с теб, но ме обземат едни странни мисли и емоции, за какво е било, защо сега е така и как така на теб нищо ти няма.
Как така изглеждаш, че дори да си усетил някаква малка болка от това, че не съм с теб е отминала за много кратко време.
И така и не ми призна как се чувстваш точно и сигурно няма и да разбера.
Но знам едно без мен ти е по-добре, както и на мен.
Но разликата е, че на мен въпреки това ми е трудно да те пусна, а ти само ако ти кажа ще щракнеш с пръсти, ще си ме забравил и преодолял.
Ако не даже вече и заместил с по-добра.
И не знам защо само на моменти го усещам, че ме боли.
Дали само се залъгвам, че съм добре и си държа всичко в себе си? Не знам.
Не мога да си обясня, но май е по-добре да не те виждам.
Mar 21st, 2021
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
