Ох.
Отново тук.
Отново значи нещо не е наред.
Писна ми да се връщам тук, да изказвам мисли и емоции, а накрая пак да си остава същото.
Писна ми от неглижиращото ти държание, от скритата ти "любов", която толкова добре пазиш в себе си, че дори не съм сигурна дали я има още.
Вече наистина се отчаях и не знам какво да те правя, мило мое.
Объркваш ме, ядосваш ме, разочароваш ме, после един малък жест и пак съм изцяло твоя.
Може би грешката е в мен, ти така свикна с мисълта за моята неспираща любов, знаейки че каквото и да стане аз ще съм до теб и ще се боря и няма да те оставя.
Вече съм се превърнала в даденост, защо ти е да се бориш, да ме изненадваш, да ме ласкаеш и желаеш, като накрая аз пак ще съм до теб.
Това е като да имаш цвете.
Радваш му се в началото на красотата и уханието носещо след себе си, но мине ли време ти се сещаш само от време на време като случайно го погледнеш, за да го полееш не за друго.
Така е и с жените.
А цветето си седи и те наблюдава, и ти се любува.
Не знаеш, че то усеща и повяхва.
Ох.
Отново тук.
Jan 8th, 2019
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
