Младият вълк - Teen Wolf

Първа глава: Ухапването

Никога не съм харесвал пълнолунията. Винаги са ме карали да се чувствам странно. Както тази вечер. Луната се беше облещила и се подаваше през прозореца ми. Но трябваше да се съсредоточа върху поправянето на стика ми. Утре имах тренировка по лакрос и исках да бъда в добра форма. Отидох до банята и изведнъж чух странен шум. Излезнах да проверя, като със себе си носех и бейзболна бухалка в случай на атака. Чух леко шумолене и в следващата секунда се разкрещях.
"Аааа...Стайлс, какви ги вършиш?"
" Не си вдигаше телефона!"
Стайлс беше най-добрият ми приятел. С него се познаваме от както се помним. Двама се възприемаме като братя, защото във всичко се подкрепяме.
" За какво ти е бухалката?" попита Стайлс.
" Реших, че си хищник." отвърнах.
" Хищник?!...Знам, че е късно, но трябва да чуеш това. Видях баща ми да тръгва преди 20 минути. Извикаха всички местни полицаи и дори щатската полиция."
Бащата на Стайлс беше главният шериф на полицията в Бийкън Хил. Шериф Стилински.
" За какво?" попитах.
" Открили са труп в гората. " каза въодушевено Стайлс.
" Труп на мъртвец?"
" Нее...да, тъпчо, какъв друг."
" Убит ли е?"
" Още никой не знае... отвърна Стайлс. Около 20-годишно момиче."
" Щом са открили трупа, какво ще търсят?" замислих се.
" Това е най-интересното. Открили са само половината труп...отиваме!"
Качихме се в джипа на Стайлс и потеглихме към гората. Все още си мислех как ли ще изглежда половината част от тялото и коя по скоро.
" Наистина ли ще го направим?" попитах, защото все още не бях сигурен дали е добра идеята.
" Ти все се оплакваш, че тук не се случва нищо." вмъкна Стайлс, насочвайки се към пътеката, водеща към гората.
" Опитвах се да се наспя преди утрешната тренировка."
" Да, седенето на резервната скамейка изисква голямо усилие." измрънка Стайлс с обичайната доза сарказъм.
" Не, тази година ще играя. Ще бъда в основния отбор."
" Е, добре. Всеки трябва да мечтае, дори мечтата му да е нереалистична."
Докато вървяхме реших най-накрая да попитам.
" Та, коя половина от тялото търсим?"
" Дори не се бях замислил за това." усмихна се леко Стайлс.
" Ами ако убиецът е наоколо?"
" И за това не помислих."
" Успокояващо е да знам, че си помислил за всички подробности." вмъкнах леко саркастично.
" Така е." отвърна Стайлс, опитвайки се да изкaчи един склон с фенерчето в уста, което приличаше на кокал захапан от питбул.
" Може би аз трябва държа фенерчето..." и изведнъж отново получих лек астматичен пристъп, добре че си носих помпичката.
Когато най-после се съвзех, Стайлс ме бутна на земята и се одарих в един клон, точно там където не трябва. Преди да попитам за какво беше нужно това, аз сам си отговорих. Забелязах няколко униформени с фенери в ръка. Преди да се усетя, Стайлс беше вече се изправил и беше хукнал да бяга.
" Хайде!"
" Стайлс! Чакай! Стайлс!...Стайлс!
Преди да успея да го предупредя, едно ловджийско куче му беше скочило и го беше повалило на земята. След малко се чу мъжки глас.
" Стой на място!" казах някой от полицаите.
Не можах да разбера кой беше, защото се бях скрил зад едно дърво. Другият глас вече можех ясно да го разпозная - Стилински.
" Този нарушител е за мен."
" Как си татко?" развеселено попита Стайлс.
" Всичките обаждания ли подслушваш?" попита го баща му.
" Не...скучните ги пропускам."
" А къде е обичайният ти съучастник?"
След тези думи, първото което си помислих беше: Край, хванаха ме!
" Скот ли? Вкъщи си е? Каза, че искал да се наспи за първия учебен ден. Съвсем сам съм в гората."
Тъкмо си помислих, че съм се измъкнал когато фенерчето на Стилински ме освети. Веднага се отдръпнах, но не бях сигурен дали не ме е видял.
" Скот, там ли си? Скот? Е, добре...а теб младежо ще те изпратя до колата ти и ще си поговорим за навлизането в личното пространство.
И така останах сам в гората, насред нищото и виждах задаващата се буря. Докато вървях чух нещо да се прокрадва измежду клоните на дърветата. Започнах да се оглеждам и тъкмо когато, си помислих че си въобразявам, извадих си помпичката и видях стадо елени да се насочват с бясна скорост към мен. Единият ме бутна на земята, а останалите минаваха над мен. Когато най- сетне се изправих, осъзнах, че помпичката я няма. Започнах да я търся и намерих нещо, но не беше помпичката...беше трупа. Бях ужасен! И на всичкото отгоре се подхлъзнах и паднах надолу по един склон. И тъкмо когато си мислех, че няма на къде по-зле да стане чух ръмжене, точно зад мен. Бавно се обърнах и видях нещото. Имаше кърваво чевени очи и стоеше на задните си крака. В следващата секунда бях повален от създанието, изпитвайки зверска болка. То ме ухапа. Без да се обръщам назад побягнах, колкото ми държаха краката. Докато пресичах, щях за малко да бъда прегазен. Когато колата отмина, болката стана още по-остра. Реших да погледна раната и бях ужасен от гледката. Приличах на отръфан сандвич. Стоейки насред пътя, насред дъжда, чух вълчи вой, който сякаш ме привикваше.