Младият вълк - Teen Wolf

Трийсет и пета глава: Предателството

След като нещата с астматичният пристъп се бяха поуспокоили, отидох да обядвам. Когато влезнах в столовата, забелязах, че Алисън стоеше сама на една маса. Без да привлека вниманието й, взех си една табла и се насочих към вратата. Тогава видях Джаксън. Той се огледа и се запъти към Алисън. Двамата започнаха да си говорят. Седнах близо до вратата на столовата и се заслушах в разговора им.
" Добре ли си? От онази вечер?" попита го Алисън.
" По-добре отколкото си мислех. Все още ли си мислиш за всичко, което се случи?"
" Предимно за Скот. Не съм говорила с него."
" Идеята е добра." каза Джаксън и се усмихна.
Свих юмруци и се облегнах на стената.
" Мислиш ли, че направих грешка?" попита Алисън.
" Не. Всъщност мисля, че той си получи..." започна Джаксън.
След думите му започнах да удрям с главата си, стената. Всеки удар беше по-силен от предишния.
" Точно това, което трябваше." допълни той, а аз ударих стената и оставих огромна дупка в нея.
* * *
След тежкия обяд, имах тренировка. Тренерът ни беше събрал в съблекалните, защото сме щяли да обсъждаме нещо.
" Добре, генийчета слушайте." каза той.
" Благодарение на последната розова епидемия... Благодаря ти, Грийнбърг... Следните хора имат картбланш на пробна основа, акцентирам на думата 'пробна'. Родригес. Тейлър и... За бога, не мога да разчета собствения си почерк. Какво е това 'С'? Не, не, не е 'С'. Това е... 'Б'. Определено е 'Б'. Родригес, Тейлър и... Балински."
Изведнъж Стайлс, който беше седнал до мен, се изправи и започна да вика доволно.
" Балински!" извика тренера.
" Да?" отвърна Стайлс.
" Млъквай!"
" Да, господине."
" Стайлс..." започнах, но той ме прекъсна.
" Наричай ме Байлс или, кълна се, ще те убия." каза ми той.
" Още нещо. От тук нататък, незабавно, преминаваме към съ-капитани. Поздравления, Маккол." каза тренера.
Е, това определено ми дойде като гръм от ясно небе. Аз съ-капитан? Браво, Скот. Браво.
" Какво?" попита объркано Джаксън и се обърна към тренера.
" Джаксън, това няма нищо общо с теб. Става дума за комбинирането на отделни сили в едно цяло. Ти и Маккол ще направите един голям съюз. Маккол! Ти и Джаксън." обърна се към мен тренера.
С Джаксън си хвърлихме по един гневен поглед. Никой от нас не беше доволен от това решение.
" Отивайте на игрището!" извика тренера.
Двамата със Стайлс станахме и се насочихме към вратата. Стайлс се обърна към мен.
" Можеш ли да повярваш? Ти си капитан. Аз съм на първа линия. На първа линия съм!" заяви доволно той.
Когато видя, че не казах нищо ме попита.
" Не полудяваш ли? Защото аз да."
" Какъв е смисълът. Това не е нищо. На практика мога да помириша само завистта на Джаксън." казах.
" Чакай, помирисал си завист?" спря ме Стайлс.
" Да, пълнолунието засилва всичко десетократно." отвърнах.
" Можеш ли да уловиш нещо като, не знам... Желание?" попита ме Стайлс.
" Какво желание?"
" Като сексуално желание."
" Сексуално желание?"
" Да, точно. Страст, възбуда." каза той и погледна към Лидия.
" От Лидия."
" Какво? Не, в по-широк смисъл, можеш ли да определиш желанието?"
" От Лидия към теб?"
" Да. От Лидия към мен. Виж, искам да знам дали имам шанс с нея. Обсебен съм от нея от трети клас." заяви Стайлс.
" Защо просто не я попиташ?" попитах го и се усмихнах леко.
" За да се предпазя от пълно унижение. Благодаря ти, Скот. Моля те, можеш ли да отидеш и да я попиташ дали ме харесва? Виж дали пулса й се качва."
" Добре." казах и се насочих към нея.
" Обичам те, обичам те." повтаряше зад гърба ми Стайлс.
" Лидия, може ли за малко?" отидох при нея и я попитах.
" Разбира се." каза тя и влезна в една стая.
" За онази нощ ли става дума? Искаш да поговориш с някой? попита ме Лидия.
" Само искам да те попитам нещо. Ти... Знаеш ли дали Алисън все още ме харесва?"
Знаех, че не това Стайлс искаше да я попитам, но трябваше да знам.
" Разбира се, че да."
" Наистина ли?"
" Винаги те е харесвала. Като приятели. Просто приятели." заяви Лидия.
" Просто приятели." повторих унило.
" Ако питаш мен... Разбира се, никой не ме пита, тя направи голяма грешка. Попитай ме как го разбрах." каза Лидия.
" Как?"
" Защото знам, че ни заключи, за да ни предпазиш. Защото знам, че когато момче рискува живота си за теб, трябва да си благодарен."
" Ти благодарна ли си?" попитах я.
" Мисля, че ще бъдеш доста изненадан от това колко благодарна мога да бъда." каза тя и се приближи към мен.
Доближи се до мен и започна да ме целува. Без да му мисля я хванах през кръста и й отвърнах. Целувката беше страстна и продължителна. Пъшна с много чувства, но не и с любов. Най-лошото беше, че ми хареса и не ми пукаше, че забивах нож в гърба на най-добрия си приятел.