Младият вълк - Teen Wolf

Трийсет и първа глава: Трябва ни помощ

" Алисън, къде си?" обадих й се по телефона.
" Търся те в училище. Защо не дойде у нас?" отвърна ми тя.
" Къде си сега?"
" На първия етаж."
" Къде по точно?"
" При басейна."
" Отиди в коридора. Веднага!"
" Добре. Идвам." каза Алисън и затвори телефона.
Как можеше тя да е тук. Точно в този момент. Двамата със Стайлс внимателно се придвижихме по коридорите. Видях, че Алисън вече беше там, където й бях казал.
" Какво правиш тук?" веднага я попитах.
" Нали ме повика?"
" Повикал съм те?"
Тя извади телефона си и ми показа едно съобщение. Беше от мен. Но аз не й бях пращял нищо. Пишеше ' Чакай ме в училище. - Скот'
" Защо ми се струва, че съобщението не е от теб?" попита Алисън.
" Защото не е." отвърнах.
" С кола ли си?" попита я Стайлс.
" Джаксън ме докара."
" Джаксън е тук?" попитах объркано.
" А също и Лидия. От кого е съобщението?" допълни тя.
Значи Алисън, Лидия и Джаксън също бяха тук. Не стига, че двамата със Стайлс бяхме доста загазили, ами сега и те. Ами ако се натъкнехме на Алфата, какво щях да им кажа. Истината? Телефонът на Алисън звънна.
" Къде сте?" попита тя.
Най-вероятно се обаждаха Лидия и Джаксън. В следващата секунда те бяха при нас. Явно и те са ни търсели.
" Най-сетне. Може ли вече да си вървим?" попита Лидия.
Изведнъж чухме тропане по тавана. Алфата беше над нас. Щеше да пробие тавана.
" Бягайте!" извиках.
Всички започнахме да тичаме. Алфата беше зад нас. И ни настигаше. Свихме по коридора и влезнахме в първата стая, която видяхме.
" Помогни ми да залостя вратата!" извиках на Стайлс.
" Скот, почакай. Не тук." каза той.
" Кой беше това, Скот?" попита ме Алисън.
" Какво изкочи от тавана?" попита объркано Лидия.
" Помогни ми." обърнах се към Джаксън.
" Съберете столовете!" казах на Лидия и Алисън.
Чувах, че Стайлс говореше нещо, но първо трябваше да съберем столовете и да направим преграда.
" Ехо!" извика изведнъж Стайлс.
Всички се обърнахме към него.
" Добра работа. Браво на вас. А какво ще правим с двайсет и четирите прозорци?" попита той и посочи прозорците с ръка.
Тотално бях забравил за тях. Нямаше какво да ги направим. Да бях обърнал внимание на Стайлс по-рано. Все някак щяхме да се преместим в друга стая или да излезнем от сградата.
" Някой да ми обясни, защото започвам да се побърквам. Искам да знам защо? Скот?" попита ме Алисън.
Не знаех какво да правя. Как щях да им кажа, че побесняло чудовище обикаля из училище и се опитва да ни убие. Е, поне тях, а мен ме иска в глутницата си, защото и аз съм като него.
" Някой е убил пазача." каза Стайлс.
" Какво?" попита Лидия.
" Пазачът е мъртъв." повтори той, като се опитваше да ми даде преднина да измисля разумно обяснение за всичко случващо се.
" Това някаква шега ли е?" попита Алисън.
" Кой го е убил?" обади се Джаксън.
" Това трябваше да е свършило. Пумата..." започна Лидия.
" Не разбираш ли? Не е било пума." прекъсна я Джаксън.
" А какво? Какво иска? Какво става? Скот!" извика Алисън.
Трябваше да кажа нещо. Не можех да стоя безучастно. В момента единственото, което исках да направя беше да се разплача като малко момиченце.
" Не знам. Просто... Излезнем ли, ще ни убие." казах, леко заеквайки.
" Ще ни убие?" повтори Лидия.
" Кой? Кой е там?" попита Алисън.
" Дерек. Дерек Хейл." казах.
Нямах друг избор. Нямаше как да кажа истината. А и както беше казал Стайлс, най-вероятно Дерек беше мъртъв.
" Дерек е убил пазача?" попита объркан, Джаксън.
" Сигурен ли си?" обади се Алисън.
" Видях го."
" Пумата..." започна Лидия, но аз я прекъснах.
" Не, Дерек ги е убил."
" Всички ли?" попита Алисън.
" Да, започнал е със сестра си." казах.
" Шофьорът на автобуса?" попита Алисън.
" И продавачът. Бил е Дерек. Той е тук. Ако не се измъкнем бързо, ще убие и нас." заявих.
Знаех, че това, което правех не беше правилно. Но нямаше как да им кажа истината.
" Обади се на ченгетата." каза Джаксън.
" Не." обади се Стайлс.
" Как така ' Не'?" попита Джаксън.
" Просто не. Да ти го кажа ли на испански? Noh." заяви Стайлс.
" Дерек е убил трима души. Не знаем с какво е въоръжен." допълни той.
" Баща ти разполага с оръжията на цялата полиция. Обади му се." каза Джаксън.
" Аз ще се обадя." каза Лидия и си извади телефона.
" Лидия, почакай." опита се да я спре Стайлс, но вече беше късно.
" Ало, намираме се в гимназията ' Бийкън Хил'. В капан сме и... Но... Затвори ми." каза Лидия.
"Полицията ти е затворила?" попита я Алисън.
" Предупредили са ги, че някой ще се обади и ще излъже, че в училището има проблем. Следващия път щели да ме задържат." допълни Лидия.
" Какво става? Защо Дерек иска да ни убие? Защо е убил когото и да е?" попита Алисън.
Забелязах, че всички гледаха към мен. Аз ли трябваше да отговоря? Та аз самият не знаех какво точно стваше. Достатъчно бях излъгал.
" Защо гледате мен?" попитах ги.
" Той ли е изпратил съобщението?" попита Лидия.
" Не. Не знам." отвърнах.
" Той ли се е обадил в полицията?" попита ме Алисън.
" Не знам!" извиках.
" Нека се успокоим." обади се Стайлс и ме поведе към ъгъла на стаята.
" Браво, че натопи Дерек." каза ми той.
" Не знаех какво да кажа. Ако в мъртъв няма значение, нали? А пък ако не е? Отнесох се грубо с Алисън."
" Ще го преживее. Имаме по-голям проблем. Как да се измъкнем живи?"
" Живи сме. Вече можеше да ни е убил. Сякаш опитва да ни натика в ъгъла."
" Иска да ни изяде заедно ли?" попита Стайлс.
" Не. Според Дерек иска отмъщение." казах.
" Срещу кого?"
" Семейството на Алисън?"
" Може затова да е изпратил съобщението. Все някой трябва да го е направил." заяви Стайлс.
" Идиоти, имам нов план. Стайлс да се обади на баща си и да поиска да изпрати човек с оръжие и точен мерник. Всички ли сме съгласни?" предложи Джаксън.
Започнахме да се споглеждаме. Знаех, че в момента на Стайлс му беше много трудно, но нямахме друг избор.
" Прав е. Ако искаш, кажи му истината, но му се обади." казах на Стайлс.
" Няма да гледам как баща ми бива изяден жив." заяви Стайлс.
" Дай ми телефона." каза Джаксън и започна да търси в джоба на Стайлс, но той му удари юмрук.
" Джаксън! Добре ли си?" попита Алисън и се притича да му помогне.
Стайлс се замисли за малко, след което извади телефона си.
" Татко аз съм. Виж ти, гласова поща. Обади ми се по най-бързия начин. Ние сме в училище." каза той и затвори телефона.
Вратата започна да се мърда. Алфата се опитваше да влезне. Болтовете започнаха да падат. Всеки момент щеше да падне и цялата врата и преградата от столове нямаше да свърши работа.
" Вратата на хранилището води към стълбище." каза изведнъж Стайлс.
" Но то е само нагоре." заявих.
" По-добре нагоре, отколкото тук."
Всички се насочихме към вратата на хранилището. Излезнахме по най-бързия начин. От стълбището се озовахме в коридора. Лидия ни заведе в стаята по химия. Затворихме вратата и запазихме тишина. Чухме как беше до вратата. Всички се опитахме да не мърдаме и той отмина.
" Джаксън, колко души се побират в колата ти?" попитах го.
" Пет, ако някой седне в нечий скут." отвърна той.
" Петима ли? Аз едва се събрах отзад." каза Алисън.
" Няма значение, защото не можем да се измъкнем без да привлечем вниманието му." заяви Стайлс.
Започнах да се оглеждам. Все трябаше да има някакъв изход. Изведнъж забелязах врата.
" Ами това?" посочих вратата.
" Оттук се стига до покрива. Можем да слезнем по аварийните стълби и за секунда ще сме на паркинга." допълних.
" Това винаги е заключено." обади се Стайлс.
" Пазачът има ключ." казах.
" Тоест, трупа му има ключ." отвърна Стайлс.
" Мога да го открия по миризмата на кръвта му." прошепнах.
" Идеята не ми допада. Не ти ли хрумва друго?" попита Стайлс.
" Ще взема ключа." заявих.
" Сериозно ли говориш?" попита ме Алисън.
" Това е най-добрият план. Ако искаме да се измъкнем, ни е нужен ключа."
" Не можеш да излезнеш невъоръжен." каза тя.
Огледах се и взех показалката от дъската. Всички ме гледаха странно.
" По-добре е от нищо." казах.
" Трябва да има нещо друго." обади се Стайлс.
" Има." заяви Лидия и погледна към няколко колби.
" Какво с киселина ли ще го замеряме?" попита Стайлс.
" Не, с огнена бомба."