Младият вълк - Teen Wolf

Трийсет и трета глава: Пияни

Беше посред нощ, намирахме се в гората, посред нищото, а на Стайлс му беше хрумнало, че трябва да излезнем. Макар да не знаех истинската причина за тази негова мисъл.
" Къде отиваме?" питах Стайлс за хиляден път.
" Ще видиш." каза той.
" Не трябва да сме тук. Майка ми вече е откачила от случилото се в училище."
" Майка ти не е шерифа, нали?"
" Ще ми кажеш ли най-после какво правим тук?"
" Да. Когато най-добрият ти приятел е отхвърлен..."
" Не съм отхвърлен. Дадохме си малко време." прекъснах го.
Заради случката в училище, Алисън не ми беше писала, нито ми се беше обаждала. Тя самата ме беше предупредила да не го прявя.
" Добре, когато гаджето на най-добрия ти приятел му каже да си дадат време... Получаваш пияния си най-добър приятел." заяви Стайлс и извади една бутилка уиски.
Със сигурност го беше свил от баща си.
* * *
Стайлс вече привършваше бутилката. Аз бях пийнал само една глътка, за да му угодя. Той остави шишето на един камък и легна на земята.
" Нали знаеш, че е само едно момиче. Има толкова много момичета в морето." каза пелтечейки, Стайлс.
" Риба в морето."
" Риба? Защо говориш за риба? Говоря ти за момичета. Обичам момичета. Особено една с ягодово руса коса, зелени очи, 160 см..."
" Като Лидия?"
" Да, точно. Откъде знаеш, че говорех за... за... За какво говорех?" попита Стайлс и се усмихна широко.
" Не си щастлив. Пийни малко." каза ми той и ми подаде бутилката.
" Не искам повече." отвърнах.
" Не си пиян?"
" Не съм нищо."
" Може би е като... все едно не се нуждаеш вече от инхалатора си. Може би като вълк не можеш да се напиеш. Пиян ли съм?"
" Изгубен си." заявих му.
" Да! Хайде, знам че се чувстваш зле. Знам, че боли. Знам. Добре де, не знам. Но това знам. Знам, че да си разбит боли, но да си сам е по-лошо." бръщолевеше Стайлс.
" Това нямаше никакъв смисъл. Имам нужа от питие." усмихна се Стайлс.
Тъкмо когато се присегна към бутилката, дойдоха две момчета. Бяха по-големи от нас. Едното беше това, на което Стайлс беше издрал колата с ключовете си.
" Погледни двете малки кучки, които получават питие." каза едното момче и взе бутилката.
" Върни я." казах му.
" Какво е това, младежо?"
" Май иска питие." обади се другото момче.
" Искам бутилката." казах бавно.
" Скот, може би трябва да си тръгваме." заяви Стайлс.
" Доведе ме тук, за да ме напиеш Стайлс. Още не съм пиян."
Изправих се и се приближих към този, който държеше шишето.
" Дай ми бутилката." казах му.
Той ме погледна и ми се изсмя, след което поклати глава. Така нямаше да стане. Но имах и друг вариант. Погледнах го с върколашките си очи и повторих.
" Дай ми бутилката."
" Скот?" дръпна ме за ръкава, Стайлс.
Момчето ми подаде бутилката. Аз я взех и я метнах по дървото. Помогнах на Стайлс да се изправи и си тръгнахме.
" Кажи ми, че не беше заради раздялата. Или защото утре е пълнолуние. Отиваме си вкъщи, нали?" попита ме Стайлс, след като отворих вратата на джипа му.
Без да отговоря нищо се качихме в колата и потеглихме.