Младият вълк - Teen Wolf

Четиринайста глава: Аз ли го направих?

Бяхме в час по химия. Имахме час при един от най-строгите учители. И един от най-неразбраните, господин Харис. След като Алисън се беше появила, бях малко по-спокоен. Но все още се чудех за инцидента в автобуса.
" Може би кръвта е моя." казах и се обърнах към Стайлс.
" А може и да е на животно. Може да си уловил някое животно." отвърна той.
" И после?"
" Изял си го."
" Сурово?"
" Не, опекъл си го във фурната. Не знам, ти не помниш нищо."
" Г-н Стилински, ако мислите, че не ви чувам, най-добре понякога си изкарвайте слушалките от ушите." каза учителят, след което допълни.
" Мисля, че трябва да се разделите с г-н Маккол. Ясно?"
" Нее." изтърси Стайлс.
Господин Харис погледна мен и Стайлс и посочи с пръст най-предното и най-задното място.
" Кажете ми, ако раздялата внезапно ви дойде в повече." допълни той.
Без да кажа нищо си събрах нещата и седнах най-отпред. Забелязах, че Джаксън ме гледаше много странно. Изведнъж момичето до мен извика.
" Мисля, че откриха нещо!"
Всички станахме и отидохме до прозорците. Имаше труп. Погледнах към Стайлс и казах.
" Това не е заек."
Докато караха трупа към линейката, човекът се вдигна и изкрещя. Всички се стреснахме. Това аз ли го бях направил. Започнах да се придвижвам назад.
" Добре...това е хубаво." каза Стайлс.
" Стана, значи не е мъртав. Мъртвите не могат така." допълни той.
" Стайлс...аз съм виновен!" заявих.
* * *
" Но сънищата не са истински." каза Стайлс.
" Значи не е било сън. Снощи се е случило нещо и аз не помня какво."
Двамата със Стайлс седнахме на една маса в столовата и продължихме да си говорим за станалото.
" Защо мислиш, че Дерек знае всичко?" попита ме Стайлс.
" Той не се промени на пълнолунието. Той се владееше, докато аз обикалях насам-натам, нападайки невинен човек."
" Не си сигурен в това."
" Няма и как да съм. Трябва да отменя срещата с Алисън."
" Няма да я отменяш, ясно? Ще намерим начин." каза Стайлс.
" За какво ще намерите начин?" попита Лидия.
Тя остави таблата на масата и седна при нас.
" За домашната." казах.
" Точно така." допълни Стайлс, който я зяпаше с отворена уста.
" Защо седи до нас?" прошепна той.
След което на масата седнаха още пет човека. Алисън също дойде. Стайлс погледна към момичето, което седна до него. Той й се усмихна, а тя веднага го игнорира. Той погледна на другата страна, а там беше Дани. На Стайлс му беше неловко, както и на мен.
" Ставай." каза Джаксън на момчето до Лидия.
" Защо Дани не стане?" попита момчето.
" Защото аз не зяпам задника на гаджето му." отвърна Дани, след което каза.
" Казват, че е нападение на животно. Сигурно е пума."
" Аз чух, че е планински лъв." отвърна Джаксън.
" То е едно и също. Нали?" обади се Лидия.
" На кой му пука? Жертвата е бездомник, който е щял да умре така или иначе." каза Джаксън.
" Току що разбрах кой е. Погледнете." каза Стайлс и посочи телефона си.
" Шерифството не издава детайли, но е потвърдено, че жертвата, Гарисън Майърс, е жив. Майърс е отведен в болница, но състоянието му е критично."
" Познавам този тип." казах.
" Така ли?" попита Алисън.
" Да, виждал съм го в автобуса, когато живеех с баща ми. Той беше шофьорът."
" Не може ли да говорим за друго? Например, къде ще ходим утре?" попита Лидия.
Аз я гледах учудено. Как беше разбрала за плановете ни с Алисън и защо беше казала ние.
" Каза, че със Скот ще излизате, нали?" продължи тя.
Ама разбира се, че Алисън й беше казала.
" Обмисляме нещо такова." отвърна Алисън.
" Не ми се стои вкъщи да гледам лакрос, затова четиримата ще излезнем и ще се забавляваме." каза въодушевено Лидия.
" Ще излизаме, четиримата ли? Искаш да се помотаем с тях?" попитах Алисън, като се опитвах да й покажа, че изобщо не ми се излизаше, още повече заедно с Лидия и Джаксън.
Гледах как Стайлс се беше хванал за главата. Аз самият исках да направя същото.
" Да, звучи забавно." отвърна Алисън.
" Знаеш ли кое друго е забавно? Да се намуша в лицето с тази вилица." каза Джаксън, посочвайки една лъжица.
" Ами боулинг? Ти обичаш да играеш." предложи Лидия на Джаксън.
" Да, но с истински протовници." отвърна той.
Гледах как Стайлс си пълнеше устата с картовки, за да не изръси някоя глупост.
" Откъде знаеш, че ние не сме?" попита го Алисън.
" Можеш да играеш, нали?" попита ме Алисън.
" Нещо такова." отвърнах.
" Да или не?" попита Джаксън.
Не можех да се изложа пред Алисън, нито пред Джаксън и Лидия. Нямаше как да им кажа, че изобщо не ме биваше в боулинга, затова излъгах.
" Да. Всъщност съм страхотен играч." изръсих.
* * *
" Ти си ужасен играч." каза ми Стайлс, докато слизахме по стълбите в коридора.
" Знам, какъв съм идиот!"
" Пълна катастрофа. Беше двойна среща, а после се появи и думата 'Мотаем'. Ти не се мотаеш с яки момичета. Кофти е. Помотаеш ли се с нея, ставаш най-добрият й гей приятел. Започни да излизаш с Дани." каза ми Стайлс.
" Как се случи всичко това? Или убих човек, или не." казах притеснено.
" Дани не ме харесва." каза замислен Стайлс.
" Поканих Алисън и сега ще се мотаем."
" Привлекателен ли съм за гейовете?" попита ме Стайлс или по-скоро попита себе си, но аз не му обърнах внимание.
" Стигнах до 1-ва база и капитанът на отбора ме мрази, а сега закъснявам за работа." казах, като се отправях към вратата.
Чух, че Стайлс ме питаше нещо, но аз се направих, че не съм го чул.