Младият вълк - Teen Wolf

Седемнайста глава: Алфа

С Алисън вече бяхме пред тях. Беше тежка вечер. Бях капнал, но нямах против да изпратя Алисън до дома й.
" Мислиш ли, че скоро ще може пак да излезнем?" попитах я.
" Определено, но трябва да ти призная нещо." каза Алисън
Започнах да се чудя какво ли можеше да бъде. Да не би срещата да не й беше харесала? Да си призная и на мен не ми беше много приятно да съм с Лидия и Джаксън.
" Не си падам по двойните срещи." каза тя.
Въздъхнах облекчен. И тя мислеше като мен.
" Нека следващия път да сме само двамата." предложи Алисън.
" Определено ще се справим." отвърнах.
" Супер." каза тя и ме целуна.
" Алисън."
Хванах я за ръката и я придърпах към себе си. Целунах я, а ти ми отвърна. Целувката беше продължителна. След като се отдръпнахме един от друг тя ми се усмихна и ми каза.
" Бих искала повече от тези..."
Бях късметлия, че имах приятелка като Алисън.
* * *
Вече бях пред нас. Беше късно и не исках да събудя майка си. Отключих и влезнах по най-тихия начин, но изведнъж чух как майка ми изкрещя. Изтичах горе и видях, че тя беше в стаята ми и държеше бейзболна бухалка, насочена към Стайлс, който беше на леглото ми.
" Ще кажеш ли на приятеля си, че има входна врата?" каза майка ми.
" Как щеше да влезе, като е заключена?"
" Именно. Изобщо пука ли ви, че има вечерен час?"
" Не." казахме двамата със Стайлс в един глас.
" Добре тогава. Знаете ли? Днес приключих с ролята на родител, затова лека нощ." отвърна майка ми и излезна от стаята.
" Какво?" попитах Стайлс.
Забелязах, че ме гледаше сериозно, а когато Стайлс беше сериозен, значи нещо лошо се беше случило.
" Баща ми отиде към болницата преди петнайсет минути. Относно шофьора на автобуса. Загинал е от раните си."
" Загинал?"
" Да, Скот. Той е мъртъв."
Не бях предполагал, че нещо такова можеше да се случи. Когато го видях в болницата, знаех, че не е добре, но не ми се вярваше, че изведнъж е умрял от раните си. Изведнъж ме просветли, какво се беше случило. Станах и излезнах бясен. Отивах при Дерек.
" Дерек! Знам, че си тук!" извиках аз.
" Знам какво направи!" крещях.
" Нищо не съм направил." каза той, макар да не го виждах къде беше.
" Уби го!"
" Той умря."
Започнах да се качвам по едни стълби, които водеха към втория етаж на къщата му. Дъските скърцаха под краката ми.
" Както умря сестра ти ли?"
" Тя беше изчезнала. Дойдох тук да я търся."
" И я намери."
" Открих я на парчета, използвали са я като премамка, за ме хванат."
" Мисля, че ги уби и двамата. Ще кажа на всички, започвайки с шерифа."
Вече бях на втория етаж, но там не виждах никой. Изведнъж, Дерек изкочи зад мен и ме хвърли по стълбите. Ядосах се и се превърнах. Той скочи и се озова пред мен. Хванах го и го преметнах. Той мина през стената и се озова в друга стая. Стана и се изтупа.
" Това беше забавно." каза той.
В следващия момент той се беше трансформирал. Изглеждаше като мен, но очите му не бяха златисто кехлибарени, а сини. Отстрани изглеждахме като истински животни. Той ръмжеше на мен, аз на него. Засилих се към него, но той ме хвана и ме притисна към една стена. Подхвърляше ме като кукла. Не бях предполага, че ще е толкова силен. Изправих се опитах да му метна един юмрук, но той ме засече и ме изблъска. Паднах по гръб. Полека се изправих, но но нямаше смисъл, защото в следващия момент отново бях на земята. Взех една пръчка и ударих Дерек с нея. Той полетя и падна. Опитах се да го ударя, докато беше на земята, но той избегна удара и ме хвана за гърлото. Хвърли ме и паднах зад една маса. Отърсих се и се изправих. Изръмжах му. Бях ядски ядосан, но нямах повече сили. Дерек също забеляза, че бях изтощен. Отново стана човек и ми заяви.
" Не съм го убил. Нито пък ти. Вината не е наша."
" Така ли? Вината е изцяло твоя! Съсипа живота ми!"
" Не е вярно."
" Ти си този, който ме ухапа."
" Не е вярно."
След тези думи бях объркан. Как така не беше той. Тогава кой?
" Моля?"
" Не те ухапах аз."
Изведнъж погледнах към кръвта на гърдите си. Когато я докоснах си спомних. Спомних си какво се беше случило онази вечер. Не бях аз този, който беше нападнал господин Майърс, не беше и Дерек.
" Има още един." казах.
" Нарича се Алфа. Най-опасният от вида ни. С теб сме Бета. Това нещо е много по-мощно, много по-животинско от нас. Сестра ми дойде тук, за да го търси. Сега аз го търся. Не мисля, че мога без теб."
" Защо аз?"
" Защото той те ухапа. Вече си част от глутницата му. Ти си, Скот. Той иска теб."